През последните седмици нашумя т.нар. „ловец на бежанци“ Динко Вълев. Той стана известен както в България, така и в ЕС с нападенията и нелегалните задържания на хора, търсещи убежище, които са пресекли границата от Турция. Съществуват и крайно десни групи, които копират действията на „ловеца на бежанци“, като например „Организация за закрила на българските граждани“ (ОЗБГ). Различни крайно десни и нео-нацистки групи и организации превърнаха Вълев в герой заради привидната „защита“ на родината. Любовната афера на крайно дясното с Вълев е разбира се резултат от ксенофобията и расизма, които те споделят и преследването на чужденци и бежанци е едва ли не удоволствие за тях. Крайно десните и нео-нацистите без съмнение искат да спрат притока на бежанци към България и въпреки че действията на Вълев и на организации като ОЗБГ са типични за реакционни субекти като тях, никой в крайно десния спектър сякаш не си задава въпроса: „наистина ли Вълев спира бежанците, които искат да живеят тук?“

Отговорът е кратък и ясен – „не“. Действията на Вълев и на „гражданските гранични патрули“ в действителност противоречат на целите на крайно дясното и дори на тези на Динко Вълев, колкото и да изглеждат антиимиграционни. Огромната част от бежанците, които търсят спасение от войната, влизат в България само, за да преминат през страната по пътя си на Запад. Дестинацията им е обичайна, като повечето желаят да отидат в Германия, където има достатъчно работа в сравнение с останалите страни-членки на ЕС. Повтаряме, мнозинството от бежанците преминават България, за да продължат на запад, те не желаят да остават тук.

Съобразно спогодбите на ЕС, първата държава от съюза, в която бежанецът влезе, става отговорна за искания от него статут и за самия него. Това означава, че дори и даден бежанец да достигне до страна-членка на ЕС на запад, ако тази западна държава може да докаже, че той е влезнал в ЕС от друга държава-членка, той следва да бъде депортиран обратно в нея.

Проблемът за страните в ЕС от западна и централна Европа е, че въпреки че има малко съмнение, че мнозинството бежанци влизат в съюза по суша, това е трудно доказуемо. В допълнение, тези страни трябва не само да докажат влизането на бежанеца първо в друга страна от ЕС, а трябва също така да докажат в съда и в агенциите за бежанци коя точно е тази държава, за да може той да бъде депортиран обратно там. Германия например не би могла да депортира обратно бежанецът Х в България без да докаже, че той е влезнал в ЕС именно през България, ОСВЕН АКО…

Ако на бежанците не са им снети пръстови отпечатъци и не са регистрирани от властите, което ги прави проследими в базата данни на агенциите за миграция, депортирането става възможно единствено благодарение на такива „герои“, които ги залавят и ги предават на властите. Динко Вълев и всеки подобен на него не помага за спиране притока на бежанци в Бългрия. Той помага те да бъдат държани извън Западна Европа и да ОСТАНАТ в България.

Турция е класифицирана като несигурна държава и ситуацията там става все по-лоша. С нахлуването на турските власти в Ирак, което прекратява примирието между турската държава и кюрдските бунтовници, и с все по-вероятния сценарий военните действия на ДАЕШ да се пренесат и на турска територия, ще се наблюдава единствено ръст на бежанците, които не могат да бъдат депортирани никъде, щом веднъж са пожелали статут в България. По този начин задържането и предаването на преминаващите бежанци на властите само ги вкарва в капан между военната зона, икономическата нестабилност на Изтока и депортационната политика на ЕС.

Къде в крайна сметка ще се окажат бежанците? В България, разбира се. След като са регистрирани в България, те стават нейна отговорност и дори и да достигнат до Запада, те ще бъдат депортирани обратно тук. България не може самосиндикално да ги депортира, тъй като, от една страна, те са легитимни бежанци, кандидатствали и очакващи статут, и, от друга, дори онези, на които им бъде отказан статут тук, се оказват заседнали в капан, тъй като държавата не може да си позволи да ги депортира. Онези, на които им е отказан статут, и имат пари, могат да си купят самолетен билет и да напуснат България, но най-бедните не могат. Къде се оказват най-бедните с отказан статут? В България, разбира се. Забранено им е да работят легално, не могат да напуснат страната доброволно и българската държава е твърде бедна и корумпирана, за да заплати депортацията им.

В реакционното нео-нацистко дясно се наблюдава следната тенденция: техните политики и тактики само задълбочават и увеличават проблемите, които те твърдят, че разрешават с елементарните си и повърхностни решения. Вместо да доведе до приемане на образованите и заможните представители на средната класа измежду бежанците, своеволното третиране на всички бежанци по най-ксенофобския и расистки начин просто изтласква образованите и професионалистите другаде. Така необразованите и бедните бежанци са приклещени в България, без да имат възможност да се върнат обратно или да продължат на Запад.

Ако десните, нео-нацистите, ксенофобите и расистите не искат бежанци в България, най-доброто, което могат да направят, е да им помогнат да преминат и да продължат на Запад, какъвто е бил планът на бежанците по принцип. Ако Динко Вълев и тъплата негови привърженици наистина искат да намалят броя на бежанците, живеещи тук, те трябва да ги превозват до границите със Сърбия, Македония и Румъния, вместо да ги предават на полицията и граничарите. Както обикновено, десните и нео-нацистите са твърде глупави дори и за собствения си расизъм.

Дали Динко Вълев трябва да получи медал и да бъде въздигнат като герой? Да, но не от българското дясно, а от немското и западноевропейското такова, тъй като действията му реализират плана на ЕС България да бъде ползвана като буферна държава и бежанците да са нейна отговорност, а не на западните страни-членки на ЕС.

Джок Полфрийман
Председател на УС на Българско Затворническо Сдружение за Реабилитация
бул. „Генерал Николай Г. Столетов“ 21
1309, София
България