…въпреки че Министерство на правосъдието се самопоздравяваше, затова че през 2016 г. е осигурило питейна вода на затворниците. Репресиите над затворници-активисти продължават. Kакто и срещу самия затворник, поради чието оплакване Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) принуди Министерство на правосъдието първоначално да подобри условията, в случай че някой е направил грешката да помисли че българската държава е дала тоалетни и питейна вода на затворниците от добро сърце.

Конкретният случай на репресии беше предизвикан от предишен надзирател при предишно правителство и въпреки това натискът продължава до ден днешен. Говоря за случая на един от най-успелите и постигнали промяна затворнически активисти, чието име e на устата на всеки юрист в България, но и чиято личност остава почти неизвестна. Неговото име е Светломир Нешков и е водил може би едно от най-успешните дела срещу затворническа институция (Главна дирекция изпълнения на наказанията, ГДИН), от който и да е друг затворник в страната. Почти във всеки затвор, където Нешков е пребивавал, се е сблъсквал с репресивни мерки заради своите навременни и валидни искания, оплаквания и опити да защити правата си. Донякъде стереотипно, но съвсем реално, администрациите на затворите репресират всеки затворник, борещ се за правата си в България. Това е известно както и на затворниците, така и на инспекторите от Европейски комисия за превенция на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа.

Сега българската държава е изправена пред пилотното решение от Европейския съд по правата на човека, което е че българските затвори фундаментално и систематично нарушават човешките права на всички затворници. По същество, лишаването от свобода на хора, било то престъпници или не, само по себе си е престъпление.

Министерство на правосъдието държи да изтъкне пред Съвета на Европа и на ЕСПЧ, че са направени подобрения в посока на елементарни човешки права, които дори селскостопанските животни имат, като питейна вода. Но срещу мъжа, отговорен до голяма степен за това, са повдигнати изфабрикувани и политически мотивирани обвинения.

Нешков е обвинен от затворничската администрация в Белене, че е счупил вече счупен телевизор през юни 2015 г. С безпрецедентен натиск от страна на администрацията, той е съден в районния съд по член 216 от НК – хулиганство, форма на нарушение на обществения ред, коeтo се наказва с лишаване от свобода до 5 години. Изумително, дори районният прокурор първоначално отказва да повдигне обвинение срещу Нешков, твърдейки че това е нещо твърде маловажно и незначително, за да се пилеe времето на държавата. Случаят с телевизора е абсолютна глупост, няма свидетели, а предполагаемата „жертва“ e затворник, известен катo лакей на корумпираната затворническа администрация в Белене. „Жертвата“ не може дори да докаже, че телевизорът е негов, нито с какви и колко пари е закупен. Администрацията в Белене е притиснала затворника, набеден за притежател на телевизорa, като му е предложила привилегии, ако свидетелства. Администрацията не е могла официално да обжалва отказа на районния прокурор да започне досъдебно производство, затова чрез упълномощения затворник Йордан Христов Джаферов отказът на Районния съд и прокурора бива обжалван. Регионалният съд е върнал отказа, което е продължило с досъдебно производство, прокурорът е обжалвал в Окръжен съд без успех, така че досъдебното производство продължава. Като подкуп за лъжесвидетелстването, класификационият тип на Йордан Джаферов е свален и сега той се наслаждава на затвора във вилна обстановка – в къща, отделена от затвора, и без надзиратели, като му е позволено да работи навън. Ако оттегли свидетелските си показания, ще бъде върнат обратно в затвора.

Това е типична реакция на корумпирани затворнически институции и съдилища, но учудващото случая е, че обикновено чрез Прокуратурата затворническите администрации репресират затворници-активисти и всеки затвор има прокурор, който е приближен на администрацията. Дързостта на органите на затвора е още по-видна като се има предвид че прокурорът е отказал да повдигне обвинение на Нешков. Съдилищата се повлияват лесно от органите на затвора, в основата си те се намират в състояние на инцест. Още повече, има само двама съдии за наказателни производства в Районния съд на град Левски и съдията по случая е съдия, с когото Нешков дълго се е борил за правата си в Беленския затвор. Всъщност много от делата на Нешков са били възлагани на същия съдия, само за да завършат с успех в други съдилища.

Нешков заявява, че желае случаят да бъде изслушан в София, където ще му бъде гарантиран съдия, избран на случаен принцип, защото съдиите в град Левски са предубедени спрямо него. Молбата му не е одобрена. След като един от съдиите възразява срещу прокурорския отказ да го даде под съд, това означава че в съда в Левски има само един съдия без конфликт на интереси. Така случаят е разпределен на „случаен“ съдия, принадлежащ към група от… един съдия. Това значи че процедурите в съда са фасадни от самото начало.

Нешков е наказван вече няколко пъти със същите обвинения от Беленския затвор и реално и от прокурор и съдии. Той е изпратен в изолация в карцера, спрян от работа и дори присъдата му е увеличена, след като времето, което е работил, за да намали присъдата си, е анулирано от същия съд, който разглежда сегашния му случай. Намаляването на присъдата му е анулирано като форма на арбитрарно наказание, директно свързано със счупения телевизор. Ако бъде осъден сега за хулиганство, това реално ще е третото му наказание за нарушение, което дори не е извършил. И всичко това заради това че е непреклонен, защитавайки своите права и тези на други затворници в Белене и в други затвори в България.

Дори ако Нешков получи по-лека присъда, друга присъда, издадена докато затворник излежава предишна, има сериозни последици и предотвратява всякакъв шанс за предсрочно освобождаване и сериозно влияе на шансовете за получаване на привилегии като отпуски или работа.

Българско затворническо сдружение за реабилитация настоява държавата да разследва корумпираните практики на затвора в Белене и на Районен съд – гр. Левски, където един единствен съдия изслушва случаите на Нешков. Ако българската държава не се страхува, че обвиненията към Нешков са валидни, то тя не бива да се страхува случаят му да бъде изслушан в София.

Настояваме Министерство на правосъдието да започне разследване по повод подкупите, получени под формата на привилегии от затворника, свидетелствал срещу Нешков.

Българско затворническо сдружение за реабилитация настоява изфабрикуваните обвинения срещу Светломир Нешков да отпаднат.

Молим за обществена подкрепа и вярваме, че някой, който е направил толкова много за правата на затворниците в България, не бива да бъде оставен сам, когато има нужда от подкрепа. Особено когато репресиите срещу него са отмъщение за активизма му и за борбата му с корумпирани и назадничави затворнически администрации.

Моля, пишете до министъра на правосъдито:
До Екатерина Захариева, Министър на правосъдието на Република България
Ул. „Славянска“ 1
1040, София
България

Джок Полфрийман, председател на УС на БЗСР