Затворът в Пазарджик. Vol.2
Здравейте приятели!
Отдавна не съм ви писал от тази дупка и бях решил да ви пиша, чак когато имам някакво положително виждане за нещата. Опитах да натрупам положителни чувства от престоя си тук и да ги споделя с вас, но уви. Винаги има “но”.
Прибирам се от поредното дело срещу ГДИН и Министерството на Правосъдието и разбирам, че мой виждания за това място са публикувани на страницата на Сдружението. Имало и доста интересни снимки. Вика ме на разпределение Началника г-н Веселин Коцев и започва с вечния си глупав въпрос:
– Знаеш ли защо си тук?
Отговарям с вечния си глупав отговор, че “не знам” и играта започва.
Играем си на думички и си съставяме изречения, но пред всички ИСДВР-та, лекари, психолози и други служители на затвора. Той се чувства добре, защото е Началник и му харесва да унижава всекидневно по-слабите и да ги мачка, но аз не се чувствам добре. Пита ме какво ще му кажа за статията и снимките към нея. Отговарям му, че е писана от мен и съм описал само неща, които съм възприел лично. Тогава той ме набеди, че съм дал снимките на адвоката си Калин Ангелов на една от срещите ни и той съдействал да бъдат публикувани. Опитах се да му кажа, че говори неистини и ако има някакъв проблем да се свърже с адвоката, но той започна да ме напада. Започна със заплашителен тон да ми обяснява, че нося отговорност за всичко във статията и ще си нося последствията. Започна да се държи все едно е на пазара и продава домати, а аз го помолих да ме освободи, но той каза, че трябва да пиша обяснение за статията. Казах му, че никъде в закона не пише, че трябва да му давам обяснение, но и че не отричам за авторството на статията.
Успях да напусна стаята невредим!
Аз бях отишъл в приличен външен вид, /до колко е възможно/ от уважение към него, подчинените му и най-вече към себе си, а той се държа като някое сърдито хлапе. Г-н Коцев е свикнал винаги да става на неговото. Този човек е свикнал да командва всичко и всички да са му подчинени, но сега разбрах защо е така и че е напълно нормално. И вие да сте назначени от 20 години /1999г. назначен/ като Началник, да сте сменили няколко правителства и да си правите каквото си пожелаете безнаказано, дали ще позволите на един уличен бандит, като мен да ви търси сметка за нещата които вършите в собствения си затвор? Разбрах още, че по-голямата част от служителите са от село Ивайло /неговото село/, което най-вероятно е напълно нормално. Само не си мислете, че между двете неща има нещо общо и ви насаждан моето мнение. Всичко е напълно случайно и няма нищо общо с това, че голяма част от старшините са му израснали пред очите. Тук има един много готин майтап. Казват, че старшините ги записват на работа в затвора, още от детската градина.
След разпределението ме извика моят социален инспектор и ми каза, че Началник Коцев иска да му напиша обяснение за статията и снимките в нея. Написах два реда и си тръгнах. Съвсем случайно започнаха доста чести претърсвания в килията, в която съм настанен. Понякога правеха и по два пъти на ден, но всичко беше случайно и незаконно. Никой тук не познава закона и не го спазва. НОС /Надзорно-охранителен състав/ са под всякаква критика, но е нормално. Те са си на село, около кмета и се държат точно така. Пак съм длъжен да подчертая, че всичко това е случайно!
Господин Коцев дори ми спомена нещо за съд и дело около статията и написаното от мен. След това разбрах, че и той обича да прибягва до услугите на съда. Когато не спазва закона, мачка тези неграмотни момчета от малцинствата. Сред тези млади и неуки момчето се чувства добре, но когато го накажат за действията му, обжалва в съда и е доволен когато печели. Когато някой като мен пише за неговите действия и бездействия, е сърдит и се държи хлапашки, но когато той пише е добре. Сега съм подал сигнал до Министъра на Правосъдието, до Главния Директор на ГДИН, до Омбудсмана на Републиката… и до вас, господин Коцев, и ако се окаже, че всичките тези незаконни действия и бездействия се вършат без ваше знание и зад гърба ви, а вие си свършите работата и накажете виновните лица, аз ще ви се извиня писмено и открито, защото нямам право на срещи с медии. Нали вашите началници от ГДИН и Министерството се постараха да ги забранят след бягството на Пелов и Колев. И по-добре, че ще вземат да излязат още много неща наяве за какво ли не. Ще проговорят много лица и ще се появи някоя и друга снимка от някой затвор, а аз пак ще трябва да давам обяснения. И като стана въпрос за снимките, аз се поинтересувах и разбрах, че и преди да ви удостоя с присъствие и внимание, пак е имало снимки от вашия затвор и клипове дори. Така че след тази моя статия, ако вземе да се появи някоя снимка, ви моля да прескочим всичките тъпи въпроси, а направо да се свържете с адвоката на Българско затворническо сдружение за рехабилитация Калин Ангелов от САК. С него може да се свържете и вие майки, които се заблуждавате, че децата ви са добре тук и се случва нещо нормално с тях. Ако ви лъжат, че се работи с тях и се поправят. Тук няма нищо нормално. Тук може да ги тормозят сексуално, да ги научат да се дрогират или да продават дрога. Може да ги научат как да лъжат и крадат. Може да се разболеят от нещо или да ги хване ток от оголени кабели, но няма кой да работи с тях и да ги поправи. “Слаб е материалът”
Г-н Коцев, очаквах да видя един мъж с голям опит, който отдавна е превъзмогнал егото си и се бори за нещо добро, а заварих един кадър на някоя служба, който няма какво да превъзмогва. Още когато дойдохте в кабинета при момчетата от службичките /които бяха дошли да ми се правят на приятели/, за да си предложите услугите, ви пролича същността, но аз съм си идиот на тази тема. Винаги вярвам в доброто.
И на тези мой посетители бях повярвал в един момент, но и те се представиха “подобаващо”. И г-н Коцев, да не забравите да ги уведомите тези същите момчета, че сега е момента да ме мачкате. Сега съм слаб, сам и на място, където лесно ще ме пребият до смърт. Само да успеете да убедите момчетата, че аз съм виновен за всичко и че тарашите са заради мен. Сега е момента да ме наказвате, защото скоро си тръгвам. А може би пък трябва да ги питате, защото беше тайна, че ме посещават. Вие по-добре знаете как да изиграете ролята си!
Няма да ви уча да ядете доматите с колците. И като стана дума за домати, някой знае ли, че незаконно продавахте домати това лято на лавката? И моля ви, не с номера, че сте направили нещо добро за нас, лишените от свобода! Когато не ви изнася казвате, че лавката е към Фонд Затворно Дело и не ви е в работа, а когато ви изнася, зареждате доматки за продан.
Извинявам се, че свалих толкова много нивото, но все пак сте мъж с повече опит и ви оставих вие да играете с белите. Първият ход беше ваш!
Бях решил да отделя цяла глава от книгата за престоят ми тук, но г-жа Стойчева много свали летвата. Извинявам се, че оставям дамата за финал, а не е на първите редове с уважение и предимство, но така може по-малко хора да имат нерви да изчетат глупостите ми и да не видят за какви хора плащат данъци и ги издържат до пенсия. Наричат го “хранилка”. Пак е някакъв вид уважение към тази жена и възрастта ѝ. Все пак е на годините на родителите ми. Аз и затова опитвам да се държа с нея подобаващо и възпитано, но тази дама надмина очакванията ми. Тя продължава да настанява пушачи в спалното помещение, което тя направи за непушачи и дори не си прави труда да им казва, че не се пуши в спалното. Сега настани едно момче, което изрично ѝ каза, че е пушач и не може без да пуши цигари вечер, но тя не направи нищо. Разговарях с нея и най-нормално я помолих да ме премести в друго спално помещение с момчета, с които се разбирам и желая да живея заедно, но тя каза, че няма да ме премести и ще си нося отговорността за нещата които съм писал. Изпадна в някакво състояние и започна да повишава тон. Тя не криеше, че е много сърдита за предишната статия, но и аз не крия, че съм доволен от това как си върши задълженията тази дама. Добър пример дава тук. Сигурно така възпитава децата и внуците си, че е много полезно да заспиваш, докато някой пуши цигари до главата ти и се будиш от цигарен дим. Много е полезно и здравословно да се пушат цигари където спиш. Също е много готино, когато си изпереш дрехите и чаршафите, докато съхнат в килията вътре да пушат цигари десетина момчета.
Тя обаче си постига целите. Важното е да има дразги и кавги между момчетата в едно спално помещение, защото така всичко тежи на всички нас и от там на близките ни, а те за това ѝ плащат заплатата. Тя трябва да създава напрежение и да се чувства значима. Спирам, до тук за г-жа Стойчева, защото започна да ме е срам от мене си!
Тук е момента да подчертая, че не познавам никого от управата като човек и не съм ги опознал още. Сигурен съм, че като личности всички са изумителни и си заслужават уважението, за което ги поздравявам и им се извинявам, ако са се почувствали засегнати. Извинявам се! Нямате екип и това го знаете по-добре от мен! Извинявам се!
Скоро спечелих делото за преместването и се връщам в затвора София, ако не са ми приготвили ново пътуване за празниците, но…. Както ви казах винаги има, “но”. Какво ме чака там ли? Другото “голямо семейство”. Поредният абсурд в “републиката ни”. Тук е момента да благодаря на Съдия Шотева за нейния професионализъм и коректност. Благодаря ви!
Желая на всички споменати по-горе и всички хора на света да вярват в доброто и да знаят, че всичко си зависи от нас самите. Аз много благодаря за този добър урок, който ми поднесе съдбата, но тук е момента да благодаря на ГДНП, ГДИН и всички които помогнаха това да стане реалност. Това беше много добър урок, който свършва заедно с годината която изпращаме. С нетърпение чакам да свърши зимната ваканция и да започвам да уча новите уроци със старите учители.
Изпълнен съм с много позитивизъм и вяра. Аз не ви иронизирам и подигравам, аз наистина оцелявам само с ваша помощ, защото съм идиот, който не може да живее без адреналин, а вие ме държите жив и ме зареждате. Помагате ми да правя само добро и да съм пълен с адреналин.
АКО НЯКОЙ СЕ ЧУВСТВА ИРОНИЗИРАН ИЛИ ЗАСЕГНАТ, ТО ТОЗИ НЯКОЙ ЗНАЧИ НЕ Е ХЛАПЕ ЗА НАШИЯ КЛАС. НИЕ СМЕ ДЕЦА И НЯМА МЯСТО ЗА ВЪЗРАСТНИ, НЕ И С ТАКИВА РАЗБИРАНИЯ! Благодаря на хората, които са до мен и не ме оставят в най-трудните моменти. В тези моменти се вижда кой какъв е!
ОБИЧАМ ВИ!
От Станислав Ангелов Методиев, БЗСР
П.П.: Забравих да изкажа специалните си поздрави към Началника на затвора град Пазарджик г-н Веселин Коцев за личното му посещение. Имал съм много приятели от вашите среди, г-н Коцев, но за първи път на претърсване в килията ме удостоява и Началника на крак. Това беше чест, г-н Коцев. Знам, че беше случайно, но ме оставете да се почувствам значим. Тук е момента да ви предложа, на пук на всички, да останем с добри чувства един към друг и да покажем, че сме мъже с чест. Вие сте човека с бялата брада и чувала. Вие раздавате подаръците!