Репресиите срещу членове и симпатизанти на единствената синдикална организация на лишените от свобода в България, Българско затворническо сдружение за рехабилитация, не са нещо ново. Те са практика от началото на самото съществуване на организацията. Но днес, 6 години след основаването на БЗСР, репресиите се засилват.
Още в края на 2012 г., няколко месеца след учредяването на сдружението, затворничка от затвора в гр. Сливен е наказана дисциплинарно заради открита в библия молба за членство в БЗСР. Няколко години по-късно, в края на 2016 г., от затворник в затвора в гр. Стара Загора пък са иззети листовеки и лепенки на сдружението, призоваващи към синдикална дейност в защита на фундаментални и неотменими човешки права. И това са само случаите, които можем да покажем и докажем документално. До нас достигат множество други сигнали от затворници от цяла България за опити на ГДИН да притискат и репресират членове и симпатизанти на БЗСР чрез обиски, разпити и наказания.
Паралелно с това, случаите на физическа агресия от страна на надзиратели никога не са спирали. Само за периода от 2012 г. до края на 2014 г. има документирани 17 такива случая. Виновни и наказани до момента няма.
Днес, 6 години след основаването на БЗСР, репресиите се засилват. През януари тази година алармирахме ресорния зам.-министър Николай Проданов за множеството проблеми в затворническата система. Вместо да вземе съответните мерки, г-н Проданов реши, че организацията ни е никой и единственото внимание, което следва да й се обърне, е под формата на репресии. Последваха вече две бягства от затворите в София и Ловеч, които разбира се можеха да бъдат предотвратени, ако бяхме чути. Както писахме през април тази година, образът на строгата дисциплина е само фасада за абсолютния хаос на нарушенията на човешките права, злоупотребата с власт и присвояванията.
В писмо до Комитета на министрите на Съвета на Европа от края на март тази година за пореден път изнесохме информация за множеството нарушения на човешки права в затвотрите у нас. Отново, вместо Министерството на правосъдието да се заеме с разрешаването на тези наболели проблеми, то реши да отрече абсолютно всичко в изпълнено с лъжи писмо от Съвета на Европа. Липсата на законовоустановеното пространство и нечовешкото отношение към затворниците са пряк резултат от корупцията в системата. Бягствата от затворите – също.
Към момента обиските, разпитите и фабрикуваните наказания дори за най-тривиалната синдикална дейност като разпространение на листовки и лепенки продължават. Ето и най-пресния пример: 1 | 2
Опитите да бъде заглушен гласът на разума са пряк резултат от нежеланието за спряване с проблемите. А няма как да се справиш с проблемите, когато печелиш от тези проблеми.
Така зам.-министър Проданов ще остане в историята като ресорния министър на правосъдието, при който са избягали най-много затворници, докато той се занимава със стикери по стените.
Затворите в България са един умален, гротесков модел на цялото ни общество. Ако хората, които не са лишени от свобода, изпитват на гърба си всекидневно натиска върху тях от страна на системата, то тези, които са лишени от свобода, са в много по-тежка ситуация, защото самото им съществуване и живот са буквално и директно в ръцете на властта (в случая ГДИН и ръководството на затворите). Представете си ситуация, в която властващите във всеки един момент, почти всекидневно правят обиск на домовете ви, привикват ви на разпит, налагат ви наказания, лишават ви от храна, от контакт с други хора, вкарват ви в изолатори.
Имаме нужда от вашата подкрепа! Фундаменталните човешки права са неотменими!
Съвет на БЗСР, 22 юни 2018 г.