В момента чакаме нашата асоциация “Българскo Затворническо Сдружение за Реабилитация” да бъде регистрирана в Софийския градски съд. Според странен български закон всяка регистрация на НПО трябва да мине през съда.До момента съдята, който разглежда регистрацията, не е повдигнал никакви възражения относно правото на съществуване на асоциацията на затворниците. Той само поиска подписа на председателя на УС на асоциацията – Джок Полфрийман, да бъде потвърден от свидетел, т.к. съдът не успя да извика лично учредителите на асоциацията на съдебното изслушване.
“Българскo Затворническо Сдружение за Реабилитация” ще е първата по рода си в историятя на България, поне доколкото ние имаме информация. За правата на затворниците в Източна Европа това огромна крачка напред, т.к. манифестира колективните желания на затворниците в България. Тя бележи началото на една по интензивна и организирана борба на затворниците срещу корупцията в съдебно- наказателните институции. За разлика от Западна Европа в България, ако няма специален закон, гарантиращ определени права, то ти просто нямаш такива.В западно-европейските страни е точно обратното – загубването на опрделени права трябва да бъде активно легализирано от закона. Това означава, че т.к българските закони са твърде неясни, затворниците са оставени на произвола на деспотичните затворнически администратори. Липсата на закон, който да регулира освобождаването на затворници води до масивна корупция. Самите затворите са отговорни за предлагането на затворници за преждевременно освобождаване пред съда и само чрез решение на един съдя може да се постигне едно по-ранно пускане. Като целенасочено отказват в деведесет и девет процента от случаите, сумите за подкупите непрекъснато се увеличавт. Какво е това, ако не просто една капиталистическа икономика на принципа “търсене и предлагане,” която е монополозирана от затворническата администрация и съдилищата.
Сдружениетовсъщност не възразява срещу корупцията в българската затворническа администрация- все пак ние се радваме да им плащаме водката и мобилните телефони. Това, срещу което възразяваме, е отказът на молбите в деведесет и девет процента от случаите, с което изкуствено се увеличава сумата на подкупа, който е препоръчителен ако искаш да бъдещ удобрен. С по-малко от един процент на затворниците в България, които получават поисканото освобождаване, ние сме един от примерите за чиста печалба от човешката мизерия и целенасоченото увеличаване на тази мизерия с една едиствена цел- по-голяма печалба и по-малко работа за администрацията.
В този момент, в който пиша това, седем чуждестранни затворници са на гладна стачка от 28.06.2012. Двама от стачкуващите получиха наказания за това, че са отказали да продължат да работят в кухнята на Ценралния Софийски Затвор. Директорът на Ценралния Софийски Затвор дава ясно да се разбере, че мирния протест срещу корупцията няма да бъде толериран. Няколко килии в затвора за емигранти “Бусманци” бяха подпалени, вследствие на което четиримата заподозрени – трима иракчани и един сириец – бяха преместени в отделни затвори. Президентът на сдружението на затворниците също получи адмнистративно наказание, след като написа оплакване срещу затвора за кражби на частна собственост. Ценралния Софийски Затвор започна стандартна акция, давайки колективни присъди на цели крила или спални. По ирония на съдбата тази сурова политика на колективни наказания включва затворници, които се противопоствят на директорските намерения да създва изкуствено напрежения между затворниците.
Двама затворника от Варненския затвор бяха приети в болница след гладна стачка и все още отказват да говорят с Телевизиите. Има сведения за гладни стачки и други мирни протести, избухващи из цялата страна. Като цяло исканията са едни и същи- реформа в законите за освобождаване, които да превърнат това в законно право. Това би означавало, че затворническата администрация и съдиите могат да отхвърлят молбата, само ако могат да докажат извършено престъпление, а не както е сега- те да отказват без да е необходимо да дават никави оправдателни причини за това си решение.
“Българскo Затворническо Сдружение за Реабилитация” поздравява и окуражава протестите на затворниците и призовава към сериозни, солидни и бързи промени в назадничавите закони, които властват в българските затвори. От три години правителството на България не е приело нито една промяна в законите, които регулират институциите и администрацията за изтърпяване на наказния. В този смисъл “Българската Асоциация за Рехабилитация на Затворниците”подканва министъркта на правосъдието Дияна Ковачева да се заеме със сериозните реформи, вместо да се появява по телевизиите със затворници, които работят в затворите.