Погледът на Българското затворническо сдружение е насочен към Плевенския затвор. До БЗСР достигна ужасяваща информация от затвора в Плевен: изглежда, че там се извършват ежедневни и систематични издевателства над затворници. Престъпления, извършвани не само от надзорния състав, но и от медицинския персонал, който ги е прикривал.
Разполагаме с подробни сведения за часовете, местонахожденията и имената на жертвите и престъпниците. Най-често срещаното място за изтезания, разбира се, е там, където няма камери – в две килии, намиращи се до стаята на дежурния.
Такава беше ситуацията и в Софийския затвор преди Комитетът за предотвратяване на изтезанията да докладва, че за да се предотврати извършването на престъпления от служителите на затвора, е необходимо да се поставят камери в подобни помещения, използвани за изтезания на хора. Един такъв скандален случай в затвора София, бе когато през 2013 г. камери заснеха двама лишени от свобода да бъдат въвеждани в килия, последвани от много надзиратели, след което затворниците са заснети да бъдат изнасяни. Нито един надзирател не беше наказан за тези изтезания. Дежурният бе уволнен впоследствие. Сега същите престъпления биват извършвани от служителите в Плевенския затвор, като затворниците са измъчвани почти ежедневно.
При един от случаите в затвора Плевен затворник е бил бит от надзиратели на 19 октомври 2021 г. на работното му място около 10:30 сутринта. Впоследствие той е отишъл при дежурния, за да се оплаче, но дежурният вместо да регистрира престъплението, извършено от неговите подчинени, е дал устна заповед да изтезават затворника и така около 12:00 часа на обяд той е бил бит в опит да го накарат да си мълчи.
На 20 октомври 2021 г. той е отишъл, за да получи медицинско свидетелство и да документира нараняванията си съгласно закона чл. 119е ППЗИНЗС, но отговорните за това лица не са го направили. Те също така са отказали да впишат нараняванията в “Регистъра за травматични увреждания”, в който следва да се документират наранените затворници, които са били престъпно малтретирани и/или изтезавани от персонала. Регистърът за травматични увреждания беше въведен в законодателството след тежка критика от Европейския комитет за превенция на изтезания (КПИ), обективизирана в приемането на „Публично изявление относно България” – официалният инструмент на КПИ за осъждане на систематичните провали за спиране на изтезанията в местата за лишаване от свобода.
Въпреки че престъпленията, извършени от служителите на затвора, надзорния състав и медицинския персонал, са сред най-тежките проблеми в затвора Плевен, към момента беше осветен и факта, че затворниците имат вода в килиите си само от 20:00 до 22:00 часа, което означава, че не могат да пускат вода в тоалетните си, да пият вода или да си мият ръцете.
Българското затворническо сдружение призовава Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и Омбудсман на Република на България незабавно да обърнат внимание на нарушенията на тези най-основни човешки права в затвора Плевен и призовава Министерството на правосъдието незабавно да инсталира камери в килиите, използвани за изтезания, и да гарантира, че затворниците ще да бъдат водени в стаята на дежурния, само ако там има работещи камери.
Призоваваме КПИ и Омбудсмана да проучи защо затворниците нямат достъп до душ всеки ден и призоваваме Министерството на правосъдието незабавно да гарантира, че затворниците ще получат достъп до течаща вода в килиите си, както е според минималните законови изисквания на чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС: “На лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения”.
Призоваваме КПИ да проучи защо работещите затворници в затвора Плевен не разполагат с време за разходка на открито, както изискват основните права и практики в затворите, включително според българския ЗИНЗС. Призоваваме Министерството на правосъдието незабавно да предприеме действия, за да гарантира, че работниците в затвора Плевен имат достъп до законоустановения им престой на открито, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗИНЗС: Лишените от свобода имат право на: 1. престой на открито не по-малко от един час на ден.
Моля, подкрепете Българското затворническо сдружение! Нито едно дарение не е твърде малко! Основната част от разходите ни отиват за осигуряване на защита на малтретирани затворници.