От известно време насам надзирателите в затворите се оплакват от заплащането си и разбира се, както повечето хора, твърдят, че са ниско платени и се преработват. Те оправдават претенциите си с лъжата, че тяхната професия е някак по-вредна или по-опасна от всяка друга. Но ако погледнем фактите, ще стане ясно, че надзирателите не само не се нуждаят от повишение на заплатите, но и че всъщност получават твърде много за сметка на данъкоплатците.
Надзирателите работят на 24-часови дежурства
В България надзирателите работят на 24-часови смени и след това почиват 3 дни. На пръв поглед тези дежурства изглеждат като тежки работни условия. Но не позволявайте на привидностите да ви заблудят. Всъщност те нe работят пълни 24 часа, имат и планиран сън. Да, точно така, на пазачите в България се плаща, за да спят. По закон всички затворнически килии в България се заключват между 20:30 и 06:30. Това означава, че автоматично 10 часа от 24-часовата си смяна пазачите прекарват в сън, законно и незаконно. Освен това, тъй като затворниците имат дейности извън килиите си само през нормалните работни часове, основната работа на пазачите е между 9:00 и 17:00 часа. Преди и след тези часове повечето затворници са заключени в съответните крила на затворите. Ако пазачите работят всеки 4-ти ден от месеца, това означава, че им се събират общо най-много 8 работни дни на месец! Но това е само, ако игнорираме факта, че те всъщност спят през по-голямата част от тези „дни“. В действителност надзирателите РАБОТЯТ реално около 4 дена в месеца.
Защо надзирателите работят само 8 дена в месеца?
Най-простото обяснение на този факт е: защото така искат. Осемте работни дни в месеца им позволяват да работят допълнително на други места, което е незаконно. Този незаконен допълнителен труд не се декларира, така че не се плащат данъци. Другото притеснително е броят на надзирателите, чиято допълнителна заетост е свързана със затворници, например да карат таксита, притежавани от затворници.
Какво казва Европа по този въпрос?
Европейският съвет, и по-точно Комитетът за Превенция на Изтезанията е направил забележки, че 24-часовите работни смени на надзирателите е трябвало да приключат преди години. По настоящем никъде в Европа надзирателите не работят на 24-часови смени и причината за това е, че започват да се отегчават, тъй като не вършат почти нищо през по-голямата част от времето. Както се случва при децата, на които им е скучно „хващат ги дяволите“ и започват да се разсейват като бият и изтезават затворниците. Затова и КПИ декларира във всичките си доклади, включително и последния:
„Комитетът изразява загриженост, че 24-часовите дежурства на служителите на затворите не са отменени“ [1]
Разбира се, след това те продължават да преповтарят препоръките си:
„Комитетът повтаря препоръките си (CAT/C/BGR/CO/4-5, para. 21), че държавата-страна по конвенцията трябва… да предприеме стъпки за отменяне на 24-часовите смени за служителите на затворите“ [2]
Понастоящем надзирателите се оплакват, че работят твърде много часове; дори има случаи надзиратели да съдят държавата (тоест данъкоплатците), че не са им заплатени часове „извънреден труд“, които в действителност са проспани.
“Министерството на правосъдието е осъдено да плати обезщетение от приблизително 150 000 лв. с лихвите, съдебните такси и разноските за вещи лица по над 40 дела на служители на Сливенския затвор за овъзмездяване на положен, но неплатен извънреден и нощен труд, както и за полагащата им се безплатна предпазна храна за различни периоди от 2013 до 2016 година, които надзирателите очакват също да получат” [3]
Истината е, че с 24-часовите дежурства трябва да се приключи и надзирателите трябва да работят по-малко часове на смяна. Времената, когато затворниците бяха предмет на военно законодателство са отдавна отминали и няма нужда да се продължава с практиката на 24-часовите дежурства. Затворниците страдат, а надзирателите протестират в същото това време.
Да разсеем митовете
Има мит, който се подхранва от медиите, таблоидите и самите затворнически служители, че затворите са места за упражняване на насилие. Това е така, но се премълчава факта, че преобладаващите видове насилие са „от затворник към затворник“ или „от надзирател към затворник“. Докато насилие „от затворник към надзирател“ практически не съществува. Софийският централен затвор е най-големия в България по брой на затворниците и за последните 10 години само един надзирател беше намушкан от умствено болен затворник. В крайна сметка другите затворници спасиха надзирателя и успокоиха извършителя. Служителят е успял да избяга и да остави умствено болният затворник да размахва ножа си в килия, пълна с други затворници. Всъщност преобладаващият брой случаи на насилие е надзиратели да бият и измъчват затворници, които не харесват. Затова и през последните няколко години България бе принудена да инсталира камери в килиите за изчакване, където надзирателите изтезаваха затворници. Сега когато затворниците биват измъчвани, те завеждат дела и данъкоплатците плащат не само за това надзирателите да работят 8 дена в месеца, но и за съдебни разходи и компенсации, когато затворниците осъдят държавата за нарушение на човешките им права.
Условия за ставане на надзирател
Единственото необходимо условие да станеш надзирател, е да имаш завършено гимназиално образование. Няма допълнителни изисквания или подготовка. Самите надзиратели твърдят, че минават изпит за физическа подготовка, но ако сте виждали надзиратели, веднага би ви хрумнало, че не отговарят на каквито и да било стандарти за добра физическа форма. От надзирателите не се изисква да познават законите или човешките права. Въпреки това, без специално образование и подготовка или физически стандарт, те получават 700 лв. на месец. Както вече споменах, тази сума им се заплаща за 8 работни дни в месеца, голяма част от което време те прекарват в сън. Това означава, че фактически те получават 87,50 на ден, включително с почивката. Като изключим съня излиза, че им се плаща 8 лв. на час, което е повече от средното ниво за неквалифициран труд в други членки на Европейския съюз. Това е, разбира се, като игнорираме факта, че тези 24-часови смени им позволяват да работят и на друго място.
Надзирателите получават и доста бонуси, каквито техните колеги в Европа нямат, като например безплатни униформи и транспорт до и от работното място. Дори в Британската армия войниците закупуват собствените си униформи, а тук надзирателите са под заблудата, че все още живеят в комунизма.
Предвид така изложените факти, е съвсем ясно, че надзирателите в България работят при достатъчно атрактивни условия и те го знаят, което прави протестите им още по-арогантни.
Защо тогава държавата не взема мерки?
През изминалата година изпратихме писмо до Министерството на Правосъдието с молба 24-часовите дежурства да бъдат преустановени, но заместник министъра на правосъдието отказа да предприеме действия. Това означава, не само че държавата е в нарушение на препоръките на КПИ на Съвета на Европа, но и нарушава правата на надзирателите, като в същото време се поставя в уязвимата позиция да бъде съдена за компенсации от тези служители.
Има само две възможни обяснения за това защо Министерство на правосъдието не е предприело мерки да се справи с проблема. Първо – защото са некомпетентни, а това е доста вероятно предвид факта, че зам. министърът няма абсолютно никакъв опит с пенитенциарната система преди да бъде предложен за тази позиция от ВМРО. Другото възможно обяснение е, че министерството е станало заложник на бюрократите и правителството е неспособно да извърши европейски реформи, които биха били крайно непопулярни сред надзирателите.
Джок Полфрийман, Председател на УС на Българско затворническо сдружение за реабилитация
Бележки:
[1] Европейски Съвет, Комитет за Превенция на изтезанията, Заключителни наблюдения по шестия периодичен доклад за България (Изтегли в pdf), стр.5 [2] Европейски Съвет, Комитет за Превенция на Изтезанията, Заключителни наблюдения по шестия периодичен доклад за България (Изтегли в pdf), стр.6 [3] https://dariknews.bg/regioni/sliven/protest-na-sluzhitelite-na-zhenskiia-zatvor-2063506