Министърът на правосъдието Цецка Цачева обяви публична дискусия по въпросите, връзани с борбата с корупцията. Това е отговора на Българско затворническо сдружение за реабилитация.

Предложение

От Българско затворническо сдружение за реабилитация
Във връзка с обществената дискусия, обявена от Министъра на правосъдието г-жа Цецка Цачева

Сред въпросите за обсъждане са:

  • Кои органи да противодействат на корупцията на различните нива на властта?
  • Да се включат ли органите на местното самоуправление към органите, които имат правомощия за противодействие на корупцията?
  • Какво да бъде съотношението между приложното поле на предвидените в този закон мерки  и антикорупционните мерки в Закона за съдебната власт?
  • Допустими са и всякакви други предложения и коментари, сочат вносителите.

Една от най-разпространените форми на корупция е неправомерният натиск върху българската съдебна власт чрез медиите от страна на министри, депутати, полиция, прокуратура и други представители на държавните институции.
За разлика от повечето развити държави, България не е въвела закони, които да забраняват намесата на влиятелни хора чрез медиите в работата на независимото правораздаване. Съдиите много често се страхуват от медиен скандал, когато се опитват да изпълняват задълженията си безпристрастно и затова се „съобразяват“ с „преобладаващите“ настроения в медиите или позициите на онези, които неправомерно влияят върху съдебната власт.

Нужно е законодателство, което да забранява на държавни служители и депутати да дискутират текущи съдебни дела публично.

Няма правно основание за държавен служител да коментира конкретно дело или случай в медиите. Единствената мотивация за подобно действие би била да упражни неправомерно влияние върху независимия процес на вземане на решения. Забраната върху публичните дискусии, коментари в пресата, интервюта в медиите или публикации в социалните мрежи трябва да се приложи върху всички държавни служители, докато съответното дело или съдебен процес не е окончателно приключило.

Освен това имена или снимки на разследвани или подсъдими не би трябвало да се публикуват, за да не предизвикват предубеждение у съдиите. Българското законодателство е пределно ясно, че лицата не трябва да се фотографират или филмират без тяхното изрично съгласие. Въпреки това наблюдаваме как подсъдимите се довеждат в съда от охраната с вериги и белезници и там биват фотографирани и филмирани. По този начин автоматично се нарушава презумпцията за невинност, защото показвайки ги по този начин се внушава, че подсъдимите са виновни още преди процесът да е започнал.

Когато т. нар. закон на тълпата господства над върховенството на закона, то това е огромен източник на корупция. От съдебната власт не може да се очаква да изпълнява задълженията си обективно и професионално, когато министърът на правосъдието публично призовава това да не се прави, както се случи наскоро около делата във връзка с поисканото предсрочно освобождаване на затворници. В същото време съдиите не биха могли да изпълняват задълженията си обективно, ако ги е страх да не бъдат линчувани от многотиражните „жълти“ медии и сензациите в тях, които в крайна сметка изпълняват личните цели на хора, които биват страна по някои от споменатите дела.

Публичната директна намеса от страна на министъра на правосъдието и депутати по текущи дела и процеси беше очевидна за всички. Един съдия е чут да казва на затворник, явил се на дело за предсрочно освобождаване, буквално следното: „Виж скандала в медиите, как да те пусна сега?“

Една от най-корумпираните институции в България е Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН). Особено сега, когато мнозинството в парламента желае да се отметне от антикорупционните реформи от месец февруари тази година, отнемайки отново възможността на затворниците за директен достъп до съда. Тази възможност се връща отново в ръцете на директорите на затворите и това ще възроди техните корумпирани схеми за печелене на пари. Да отнеме правото на затворниците за съдебно разглеждане на тяхна молба за предсрочно освобождаване би означавало огромна крачка назад по отношение на прозрачността в българското правораздаване.

Предвид желанието на българското правителство да възвърне старото положение отпреди поправките в НПК, Българското Затворническо Сдружение за Реабилитация пита Министерството на Правосъдието какви мерки е предприело за да прекрати систематичния рекет над затворниците от страна на служителите в затворите, които изискват подкупи, за да им осигурят достъп до съда?

Относно първият въпрос поставен за обсъждане от министъра на правосъдието: „Кои органи да противодействат на корупцията на различните нива на властта?“, нашето мнение е, че институцията, която трябва да противодейства на корупцията в ГДИН и затворите е Министерството на Правосъдието. То следва да предложи адекватни законови регулации, които да повишат прозрачността в системата на затворите, особено що се отнася до процедурите за предсрочно освобождаване. За съжаление мнозинството на ГЕРБ направи точно обратното с гласуването си на 30.06.2017 г. , с което отмени на първо четене поправките одобрени през февруари.

Първата стъпка в борбата с корупцията е доброто законодателство, а „добро“ законодателство е онова, което повишава прозрачността. Поправката, даваща на затворниците пряк достъп до съда за изслушване на молби за предсрочно освобождаване, повиши прозрачността до нива, които хвърли в шок корумпираната администрация на затворите и ГДИН. Масовата корупция сред служителите в затворите, които не изпълняваха задълженията си, за които получават заплати, започна да намалява. С евентуалната отмяна на поправката в НПК, позволяваща на затворниците единствено да подадат МОЛБА за съдебно ИЗСЛУШВАНЕ, отново ще се върне корупционния натиск от страна на служителите, които не провеждат ре-социализиращи програми, както се изисква по закон. Ако на затворниците отново се отнеме възможността да подават молби, никога не би могло да има обективни проверки на затворническите досиета, както и на фактичeската работа на затворническата администрация с всеки един затворник.

В затворите съществуват две огромни форми на корупция, като най-позната е рушветите към служителите в затворите. Те се дават най-често, когато затворникът се стреми да „прогресира“ в системата на затвора чрез смекчаване на затворническия му режим. (Това не трябва да се смесва с официалната промяна на режима, въпреки че и това е част от повишаването на правата и достъп до обществото.)

Втората главна форма на корупция се проявява, когато затворническата администрация не изпълнява задълженията си, знаейки че затворниците нямат механизъм да изискват от тях това да се случва. Нагледен пример за това е фактът, че мнозинството от затворниците в България нямат „План за изтърпяване на наказанието“ според член 156 от Закона за Изпълнение на Наказанията (ЗИНС). Този план е най-базовия инструмент за реабилитацията и ре-социализацията на затворниците в България. За съжаление само малка част от затворниците разполагат с такъв документ, въпреки че законът изисква затворническата администрация да го изготви до 3 месеца след влизането на осъдения в затвора. Моят личен опит е, че такъв план, по член 156, не бе изготвен в Централния Софийски Затвор през първите 6 години от престоя ми тук. С даването на право на затворниците да кандидатстват за предсрочно освобождаване, съдът е длъжен да разгледа досиетата им и като резултат от такава външна проверка, затворническата администрация е принудена да започне да изпълнява възложените им задачи по реабилитацията и ре-социализацията на затворниците, според нормите на закона. Този закон винаги е съществувал, но никога не е бил прилаган от корумпираните затворнически директори, окуражавани от липсата на прозрачност в работата на администрацията.

Новият законопроект за изменение на НПК, който мина на първо четене в парламента би възвърнал най-корумпираните практики в институциите, подчинени на Министерството на Правосъдието. Най-общо казано, всяко ограничаване на правата на затворниците да подават оплаквания, сигнализират или протестират срещу действията на затворническите администрации само ще доведе до намаляване на прозрачността и увеличаване на злоупотребата с власт и корупцията в затворите.

Много аспекти от законодателството се нуждаят от реформи, на първо място е необходимо да се въведе отговорност и отчетност в администрациите на затворите за техните действия или бездействия. На второ място законодателството трябва да направи бюджета и финансирането на затворите и ГДИН публично достояние. Всички затворнически институции в западноевропейските страни-членки на ЕС публикуват своите бюджети. Тъй като бюджетите и съответно разходите на затворите в България са тайна, това води до масови злоупотреби с държавни средства, които са съпроводени от най-различни форми на корупция и това деморализира затворническия персонал, който държи да изпълнява професионално задълженията си. Добре известно е сред служителите в затворите и ГДИН, че онези служители, които получават повишение, обикновено са замесени в схеми за източване на държавни средства. Служителите знаят, че ако докладват за нередности, те веднага ще бъдат атакувани от групи от персонала, които са замесени в злоупотребите.

Обществото трябва да знае какви са бюджетите на затворите и какви са печалбите на фирмите, които оперират на териториите на затворите. Къде отиват печалбите от тези фирми и защо? Важно е също да се знаят бонусите на управителите на фирмите, които са част от Фонд Затворно Дело. Били сме свидетели на огромни скандали, които са ставали публично достояние единствено благодарение на затворниците. Такъв например е случаят с огромното присвояване на средства от страна на ГДИН, които са били предназначени за затворническа храна. Кражбите продължиха, когато Софийския Централен Затвор не можеше да си плати сметките за вода през 2014 г. Все още няма и обяснение какво прави ГДИН с 60% от заплатите на затворниците, които се конфискуват без обяснение, докато в същото време разходите на всеки затвор се поемат от одобрените от държавата бюджети, спуснати към затворите. Единствената причина някой от Министерството на Правосъдието да опонира на идеята за публикуване на бюджетите и разходите на затворите е самите те да са замесени в злоупотребите.

На фронтовата линия в противодействието на корупцията е доброто законодателство, което повишава прозрачността и възможността да се контролират действията на държавните служители. Настоящият законопроект, гласуван на първо четене в парламента, който препятства затворниците да кандидатстват за предсрочно освобождаване пред съда, не спомага за повишаване на прозрачността в ни най-малка степен, напротив – подхранва среда, в която затворническият персонал процедира както намери за добре, без проверки и анализ от страна на съда. В резултат на това отново ще станем свидетели на това, което се случваше преди въвеждането на антикорупционните промени от февруари месец тази година, а именно директорите на затвори да злоупотребяват с позициите си като изнудват за подкупи и преследват затворниците, които се борят против корупцията.

Местните власти не са в състояние да противодействат на корупцията, ако правителството продължава да предлага закони, които да възпрепятстват достъпа на гражданите до съда, за да се борят с корупционните практики в държавната администрация. Местните власти не биха могли да се борят с корупцията, ако правителството отказва да прокарва закони, които да задължават държавните институции (в това число затворите) да правят публично достояние бюджетите си, включително получените и изразходваните средства, както и обяснение за изразходените средства.
Парламентарната Комисия по правни въпроси с голямо мнозинство отхвърли връщането на старите текстове, предшествали антикорупционните промени в статута на предсрочното освобождаване. Да се откажем от антикорупционните промени, които позволяват на затворниците да кандидатстват директно пред съда, влиза в директно противоречие със заявките на правителството, че желае да се бори с корупцията. Заседанието на Комисията по правни въпроси, доминирана от партиите в правителствената коалиция, посветено на този законопроект, протече по красноречив начин. По-долу прилагам техния доклад:

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх.№ 753-03-11/28.06.2017 г.

Относно: законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 754-01-15, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 01.06.2017 г.

На свое заседание, проведено на 28 юни 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 754-01-15, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 01.06.2017 г.

От името на вносителите законопроектът беше представен от г-н Попов, който посочи, че с предложените изменения се целят промени в процесуалния ред за прилагане на института на предсрочното освобождаване. Предвижда се отнемане на възможността на осъдените на лишаване от свобода сами да преценяват дали е настъпил момента за предсрочно освобождаване, като се предлага тази преценка да бъде извършвана от органите по изпълнение на наказанието. Предлага се и стесняване на критериите за преценка на основателността на молбата за предсрочно освобождаване чрез заличаване на разпоредбите на чл. 439а, ал. 1 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.

По законопроекта е постъпило отрицателно становище от „Българския хелзинкски комитет“.

В дискусията взеха участие народните представители Филип Попов, Симеон Найденов, Явор Нотев и Данаил Кирилов.
Г-н Найденов отбеляза, че институтът на предсрочното освобождаване е сложен фактически състав и в направените предложения няма разграничителен критерий за кои тежки престъпления ще се прилага и за кои не, и затова няма да подкрепи така внесения законопроект. Г-н Нотев посочи, че направените изменения и допълнения през 2017 г. предоставят единствено правото на искане на лишените от свобода за предсрочно освобождаване, а преценката за това се прави от съда. Г-н Кирилов изрази своето отрицателно становище към законопроекта, като подчерта, че с приемането на промените в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража през месец февруари 2017 г. са изпълнени изискванията на редица осъдителни решения срещу Република България на Европейския съд по правата на човека.

След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 5 гласа „за”, 10 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 754-01-15, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 01.06.2017 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ

Джок Полфрийман
Председател на УС на БЗСР