Неотдавна Омбудсманът на Република България публикува годишен доклад за дейността си като Национален Превантивен Механизъм през 2018 г. Докладът е много подробен и точен в събирането на данни и тяхното изложение. Въпреки това се наблюдават грешки в анализа, който е предпоставка за последвалите препоръки. Например, Омбудсманът дава предложение за затварянето на три сгради, а именно Затвор София, Затвор Кремиковци и затвора с минимално ниво на сигурност във Враца – Керамична Фабрика.
Въпреки че докладът адресира много проблеми в затворническата система, което следва да се признае на Омбудсмана, това, което не е идентифицирано правилно, е причината защо към момента българските затвори са лоши и неефективни. Причината не е в това, че сградите са прекалено стари и неподдържани, а всъщност в неадекватното и често несъществуващо ръководство от страна на административния персонал, както в затворите, така и на национално ниво в лицето на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ ГДИН.
Проблемите, произтичащи от това просто да се спре дейността на някои затвори
Първият проблем, който следва от прекратяването на дейността на някои затвори, е намирането на нови места и сгради за тях. Министерството на правосъдието вече демонстрира своята недалновидност при построяването на нов затвор в село Самораново, тъй като този затвор няма никаква цел и функционалност. Приблизителното население на селото е 1483 човека. Според изчисленията на Министерството, този затвор ще може да побира 27% от цялото население на мястото, на което следва да служи. Сравнено с мащабите на гр. София, например, това би означавало да се построи затвор, който да може да побере 345 870 лишени от свобода. Единственото логично обяснение за построяването на затвора в село Самораново е присвояване на средства от Норвежкия финансов механизъм. И това е част от същината на проблема, който е или погрешно интерпретиран, или удобно игнориран от групите и институциите за наблюдение. Новопостроените затвори, например Затвор Дебелт, отворен през март 2017, са изградени с нискокачествени материали и рециклирани материали от старите сгради. В последния си доклад за българските затвори Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ), който е част от Съвета на Европа, заключава следното:
„Най-добри материални условия се наблюдават в наскоро отворения Затвор Дебелт, където килиите (в които по принцип се настаняват до четирима лишени от свобода и които са приблизително 20 кв.м.) са светли, проветриви и подходящо оборудвани. Въпреки това, делегацията бе поразена от лошото качество на използваните материали, както и като цяло от строителната дейност, тъй като вече се наблюдават ясни знаци на амортизация и разруха.“[1]
КПИ продължава доклада с критика към един от най-големите провали на Министерството на правосъдието и Главната дирекция “Изпълнение на наказанията ГДИН:
„Стандартът на здравните помещения варира в посетените сгради, от доста приличен (в Бургас и Разделна) през почти приемлив (във все още необновените помещения в Затвор София и Затвор Варна) до абсолютно недопустим (особено във вече разнебитените медицински стаи в Затвор Дебелт).“[2]
И
„Има още много какво да се желае от качеството на медицинските документи в повечето от посетените заведения и особено в Затвор Дебелт, където липсва систематично следене и документиране на случаите на туберкулоза.“[3]
Тук много от четящите биха се запитали какъв е смисълът да се говори за провала на Затвор Дебелт, когато в момента на масата стои „затварянето на Централен софийски затвор“? Това, което Омбудсманът не успява да идентифицира или да признае, е, че проблемът с българските затвори е в тяхното корумпирано и неадекватно ръководство, а не в сградите и съоръженията.
Затварянето на Затвор София или на който и да е затвор няма да разреши проблема на лошите условия в българските затвори, защото същите хора ще проектират, строят и управляват „новите“ затвори. На този етап би било по-точно да обобщим ситуацията с една българска поговорка, която научих докато аз бях в затвора и която се отнася за отварянето на нов бардак със стари работници, но няма как да я използвам без да звучи вулгарно и обидно.
Тъй както се присвоиха средства за построяването на Затвор Дебелт и се присвояват нови за отварянето на затвора в село Самораново, всяко отваряне на нови затвори е просто поредната възможност за ВМРО и бюрократите в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ ГДИН да злоупотребяват с още повече пари.
При построяването на Затвор Дебелт, за който бяха нужни 5 милиона лева, се присвои толкова голяма сума от бюджета, че Министерството на правосъдието и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ ГДИН, които ръководеха проекта, не осигуриха дори нови легла или матраци за килиите. Това резултира в пренасянето на дървеници още на първия ден в този така наречен „луксозен“ затвор. Строителните материали, които бяха закупени, са с очевидно ниско качество и много под стандарта, който е необходим за нуждите на затвора. Видно е, че плочките и тоалетните са за частна употреба в нечий дом, а не за институция като затвор, където ще бъдат употребявани от стотици хора и по всякакви поводи. Плочките за пода се чупят веднага от старите железни легла при преместването им, тъй като са нискокачествени и евтини.
Тръбите за вода и канализация на старата сграда не са заменени с нови, което причинява течове от канализацията по прясно боядисаните стени. На всеки няколко години, когато някой от затворниците успее да заснеме течовете, администрацията на затвора пребоядисва стените, но след няма и месец ситуацията отново е същата, тъй като средствата за ремонт и замяна на тръбите с нови вече са били присвоени. Също така течовете водят със себе си образуването на мухъл и плесен.
Повече от ясно е, че не е положено абсолютно никакво усилие за това условията в Затвор Дебелт да са поносими. Дворът на затвора представлява гола пустош, в която е видно, че не са вложени никакви средства.
Освен всичко това, построяването на нови затвори е не само източник на ново присвояване на средства от бюджета, но и служи само, за да хвърля прах в очите на данъкоплатците и да ги заблуждава, че проблемът е адресиран. Неслучайно Съвета на Европа казва следното по въпроса:
„Разширяването на сградите на затворите следва да се разглежда само като крайна мярка, тъй като от това не произлизат дългосрочни решения на проблема с пренаселването.“[4]
Преди да се направи пълно разследване на изчезналите средства в затворническата система, не трябва да се обсъждат каквито и да е други реформи, тъй като когато реформите се изпълняват от корумпиран и мързелив персонал, нещата единствено се влошават за България. Това, от което се нуждаем, е ново ръководство на затворите, а не нови затвори.
БЕЛЕЖКИ:
[1] „Доклад до българското правителство за посещението в България, проведено от Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) от 25 септември до 6 октомври 2017“ PP 41 http://rm.coe.int/16807c4b74
[2] „Доклад до българското правителство за посещението в България, проведено от Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) от 25 септември до 6 октомври 2017“ PP 50 http://rm.coe.int/16807c4b74
[3] „Доклад до българското правителство за посещението в България, проведено от Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) от 25 септември до 6 октомври 2017“ PP 50 http://rm.coe.int/16807c4b74
[4] CM-Public Препоръка № R (99) 22 от 30/09/1999 относно пренаселването на затворите и увеличаването на затворническото население PP 1 https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectID=09000016804d8171
