Чуваме прекалено често „Аз съм невинен/невинна” или „Не съм го направил/а” и това е повтаряща се тема в определена група от нашето общество, тук в България. Тази част от обществото никога не признава да е отговорна за каквото и да е. Тази част от обществото се нарича „елитът” на България.
Те се движат в собствени кръгове и разбира се забравят работниците, които плащат за техните лукс и привилегии.
Елена Поптодорова твърди, че е направила грешка и че взимането на крем на стойност 400 евро се дължи на невнимание. Въпреки това, тя беше счетена за виновна. Виждайки я като българска гражданка, ние или по-скоро тя трябва да се запита какво щеше да се случи, ако тя беше взела крем на стойност 400 евро някъде в България?
Продуктът, който тя е откраднала се равнява на 800 лева, което е двумесечна минимална заплата в родината й. Има хора в затвора за кражби на много по-малко от 800 лева. Има хора, осъдени на затвор за кражба на 20 лева или за кражба на мобилен телефон с присъди между 6 месеца и 1 година. Член 194 от Наказателния Кодекс гласи: (1) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години. Как би изглеждал затворът за г-жа Поптодорова? Условията в българските затвори са всеизвестни и добре документирани. Има случаи на масови изнасилвания, масови побоища – дело както на надзиратели, така и на други затворници. Надзирателите са познати с това, че измъчват затворници както за забавление, така и за отмъщение или за да получат определена информация от тях. Всички затвори в България гъмжат от плъхове, хлебарки и дървеници. Много от насекомите могат да бъдат намерени в храната. Останалите са като досадни приятели, които те посещават докато спиш, за да те събудят като минат през лицето ти. Но отидохме много напред в историята…
Първо, ако беше хваната в България, Елена Поптодорова щеше да бъде арестувана от полицията пред семейството, приятелите и съседите си. Полицията щеше да я закопчала с белезници и всички щяха да шепнат и да я сочат с пръст, докато я бутат в полицейската кола или бус. Арестуващите я полицаи щяха да бъдат попитани от смел съсед „За какво я арестувате?“ и щяха да им отговорят: „Тя е крадла.“ и всички, които я познават щяха да казват „Мислех, че е добър човек, не знаех че е крадла.“ В районното управление щеше да е закопчана за висока тръба, с една ръка нагоре, така че да не може да седне, практика позната като „трамвай“, защото изглежда сякаш си пътник в градския транспорт и се държиш за тръбите над главата си. Отвреме навреме полицай щеше да идва при нея, за да я удари. Полицаите много обичат да удрят арестантите с книги или папки по главата. Обичайно за жените заподозрени, полицаите биха я дърпали за косата и повтаряли „Защо крадеш, кучко? Защо го открадна, курво?“. Ако има късмет, Елена би била преместена в килия с размер 1 метър на 50 см с още 4 или 5 задържани, най-вероятно алкохолици и наркомани, които вече са пикали или оповръщали в килията. След прекараната нощ там, следовател щеше да я извади, за да вземе показанията й и тя да бъде преместена в местен затвор с мярка за неотколонение, познат като „арест“. Първите 24 часа са минали, толкова имат право да задържат Елена Поптодорова полицаите.
Навлизаме в 72 часовата фаза, в която Прокуратурата може да задържа някого без заповед от съдия. Този арест е това, което бихме описали като „тъмница“. Има много по-уютни арести във филми, демонизиращи съветската затворническа система, отколкото в България през 21. век. Стените са черни или кафяви от години цигарен дим. Килията в ареста е с размер 3 м на 1,5 м с 3 или 5 човека вътре като на места като „Арест Русе“ има само 2 легла в килия. Елена ще трябва да използва бойните си умения. Със сигурност има такива след толкова години атакуване на Хизбула. Ако нейните куловоди-янки я бяха обучили достатъчно добре, тя щеше да може да се бори с другите затворници за легло. Ако не успее да се добере до легло както не успя да ни убеди, че Хизбула стоят зад бомбения атентат в Бургас, ще се наложи да спи на земята с други двама или трима затворници. Да спи на пода с други не би било толкова зле за Елена, защото ако е студено както в деня, в който открадна крема, тя ще бъде благодарна за топлината идваща от нейните съкилийници, имайки предвид че в ареста за задържане под стража има малко или никакво отопление. Прозорецът е постоянно затворен, така че няма проветряване, докато обикновено всички вътре пушат. Тя ще бъде цял ден в тази килия с 5 човека, които пушат постоянно по пакет на ден на човек, така че ще диша дима от 5 пакета цигари на ден. Душовете са на разположение веднъж седмично за 10 минути като това време се използва и за пране на дрехите, за което Елена Поптодорова ще трябва да използва кофа, ако има кой да й донесе по време на свиждане.
В противен случай Елена ще трябва да си пере дрехите на пода. Понеже в килията няма тоалетна, г-жа Поптодорова ще се наложи да дефекира и уринира в кофа пред другите затворници. Урината и изпражненията ще си стоят в кофата, докато на надзирателя не му хрумне да отвори вратата на килията, за да й позволи да ги изхвърли. Ако ходенето до тоалетна се случи през нощта, Елена ще трябва да спи до кофата с урина и фекалии до 6.30 ч сутринта, когато е проверката. Ще има само книги за забавление. Няма контакти и телевизия.
В рамките на 72 часа Елена Поптодорова ще иде на съд. В микробуса по пътя ще е заключена с белезници към всички други затворници, с лява ръка към непознат и с дясна ръка към друг непознат. В съда също ще влезе с белезници. Ако на надзирателите им се занимава, биха й сложили и оковите за крака, за да може да се влачи на влизане в съда пред всички български медии и агенти на Пеевски, които да я снимат. Ще бъде заслепена от светкавиците н фотоапаратите и след това гласове от тълпата журналисти ще й подвикват „Съжалявате ли за престъплението си? Ще се извините ли на жертвите? Защо сте крадла, Елена?“, след което ще бъде затворена в съдебната зала. Съдията най-вероятно ще приложи следствен арест до процеса и тя ще бъде изпратена отново в кутийката там, след като надзирателят е проправил път през медиите на Пеевски обратно към микробуса. Тя ще трябва да чака в тези условия, докато делото стигне до съд. Полицейският следовател има 2 месеца да направи заключение на разследването, а след това прокурорът има 2 месеца да приключи своето разследване. И двата периода на разследване могат да бъдат удължени, макар че няма нужда и от двата, след като прокурорът отговаря за полицейския следовател и почти винаги го инструктира какво да пише и какви улики и доказателства да събере.Това означава, че след като следователят е контролиран от прокурора, прокурорът ще получи от следователя доклад, с който да обоснове собствените си твърдения, понеже от самото начало именно прокурорът е отговорен за полицейското разследване.
След 4 месеца разследване, Елена Поптодорова ще трябва да чака за дата на делото, което също отнема няколко месеца, 2 или 3 ако има късмет. През това време ще й бъдат позволени 2 свиждания на месец, по 40 минути всяко, зад стъкло. Ще й бъдат позволени и до 4 човека на свиждане и само един телефон, на който посещаващите я да говорят с нея. От момента на арестуването й до делото ще излизат истории за нея в „Труд“ и „24 часа“ затова как е оглавявала джебчийски банди в Тайланд и е най-голямата крадла в Конго, без някога да е стъпвала в тези страни. Интернет таблоиди като „Блиц“ и „Фрог нюз“ биха писали още по-интересни статии за това как Елена Поптодорова е първата откраднала парче от Марс и е лидер на междугалактическо съзаклятие на застрашените крадци на банани. Елена ще има шанса да прочете всички тези истории преди съкилийниците й да използват вестниците за „махорки“. Разбира се, никой от журналистите написали подобни статии няма да потърси нейната перспектива и няма да й даде право на отговор. Когато отиде в съда, това което ще е на нейна страна ще бъде фактът, че няма криминално досие. Също така е много възможно да й бъде дадена присъда от 6 месеца или дори 1 година, която би била условна. Освен ако нейните „жертви“ не са свързани с политическа партия или са работили на позиция в полицията, или са богати бизнесмени – в такъв случай шансът присъдата да бъде ефективна в много голям. Ако Поптодорова получи условна присъда трябва да чака да влезе в сила. Прокурорът може да не хареса такава лека присъда и може да поиска присъдата да стане ефективна. Елена ще трябва да чака обжалванията и процеса да приключат. След като решението на съда влезе в сила, дори да е получила 6 месеца, тя ще бъде пусната на свобода. Ще е прекарала време почти колкото една присъда в следствения арест. Докато излезе от затвора, тя ще бъде уволнена отвсякъде и никой няма да иска да я наеме на работа. Ще е загубила хиляди левове за хонорари на адвокати…
Но след като е от защитения вид в България, известен като „елит“, нищо от това няма да се случи. В интервюто си за НОВА, тя получи почетно място в сутрешния блок, въпреки че нямаше да е зле да научим повече за геноцида в Сирия или за злоупотребите и присвояванията в българските затвори. Трябваше да слушаме как привилегированият елит се оплаква за това как е бил третиран от чуждата преса и висшата класа в чужбина. Ние, затворниците и обвиняемите знаем точно как се чувства Елена Поптодорова, но тя трябва да знае колко късмет има затова, че не е арестувана за кражба в България. Инцидентно или не, българският съд нямаше да се смили над нея, ако тя беше работническа класа, по-бедна, а не част от политическата върхушка. Също така, Поптодорова има късмета да е бяла – ако беше ромка, откраднала 800 лева в България, щеше да получи дори по-тежка присъда от обичайната и най-вероятно щеше да бъде сексуално насилвана от полиция и надзиратели. Да, Елена, нека поговорим за българския контекст и затова колко ти се размина с тоеа, че поляците те хванаха и само те глобиха…