БЗСР представи доклад до Европейската комисия. Докладът отговаря на въпроси и теми и има ограничение на думата за отговор. В текста са включени връзки към източници.

Съдебна система – България

Независимост

Назначаване и избиране на съдии и прокурори

На 24 октомври 2019 г. Висшият съдебен съвет на България избра Иван Гешев, предишният заместник-главен прокурор, за новия главен прокурор, една от най-влиятелните фигури в страната. Главният прокурор контролира работата на всички останали прокурори и има последната дума дали да се започне или да се спре разследване.

Г-н Гешев беше единственият номиниран за тази позиция и избирането му бе белязано от протести и тежки критики от страна на обществото за липсата на почтеност, прозрачност и конкуренция. Г-н Гешев, който изпълняваше функцията на заместник-главен прокурор преди повишението му, няма добра досегашна история, що се отнася до осъждане на високопоставени политици за сериозни нарушения на закона: https://www.mediapool.bg/head-of-supreme-court-asks-data-about-ivan-geshevs-successful-cases-gets-called-a-maniac-pm-boyko-borissov-apparently-lied-abo-news298665.html. Освен това, той публично заяви, че не вижда нужда от разделяне на съдебната власт от изпълнителната, квалифицирайки разделението на властите като „крайно дясна“ идея: http://www.bta.bg/en/c/DF/id/2106775

Организацията „Репортери без граници“ отбеляза, че „без оглед на процедурата, без доказателства и в нарушение на задължението си да бъде безпристрастен и принципен, Гешев се е изразил с термини, които индикират, че българската демокрация е в голяма опасност”: https://rsf.org/en/news/rsf-asks-president-radev-defuse-bulgarias-press-freedom-crisis

Дори в МСП (Механизъм за сътрудничество и проверка) доклада на Европейската комисия за 2019 г. беше отбелязано, че съществуват опасения относно номинирането на г-н Гешев и беше посочено, че тези опасения трябва да се адресират. Въпреки това Висшият съдебен съвет (ВСС), органът, отговорен за номинацията, не направи това, а просто проведе символично гласуване на кандидатурата и я одобри.

Дори и така, процедурата бе толкова опетнена, че българският президент Румен Радев, чиято отговорност е да подпише официалния документ за назначаване на главния прокурор, първоначално отказа да го направи: https://www.euractiv.com/section/justice-home-affairs/news/bulgaria-appoints-new-chief-prosecutor-amid-protests/. Въпреки това, съгласно българската конституция, държавният глава може да отхвърли кандидата само веднъж. ВСС реши да не провежда наново процедурата, а просто да прегласува същия кандидат, което принуди президента да подпише указа, потвърждаващ назначението му.

Несменяемост на съдиите, включително прехвърляне на съдии и отстраняване на съдии

През 2019 г. Министерството на правосъдието предложи нова реформа, насочена към нов механизъм за отчетност на тримата най-високопоставени магистрати (Председателя на Върховния касационен съд, Председателя на Върховния административен съд и Главния прокурор), чрез който те могат да бъдат разследвани, привлечени към наказателна отговорност и отстранени до образуване на наказателното производство. Официално, предложената реформа е с цел прилагане на препоръките на Механизма за сътрудничество и проверка на ЕС (МСП), както и на Венецианската комисия, и двете от които се съгласиха с решението на Европейския съд по правата на човека https://hudoc.exec.coe.int/eng#{%22EXECIdentifier%22:[%22004-3557%22]}, че прокуратурата и главният прокурор на България не предоставят достатъчна отчетност https://hudoc.echr.coe.int/eng-press#{%22itemid%22:[%22003-2915215-3209318%22]}. Препоръките, обаче, никога не споменават отчетността на председателите на съдилищата. В своята оценка на предложения закон, Венецианската комисия припомни, че решението на ЕСПЧ по делото Колеви е насочено към разследване на прокурори, а не на съдии: HTTPS://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:Zp67LWS0j_4J:https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx%3Fpdffile%3DCDL-AD(2019)031e+&cd=1&hl=en&ct=clnk&gl=be#10. Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд са високопоставени съдии, всеки от тях действащ като „пръв сред равни“ (Primus inter pares) в съответния съд. Новото предложение за реформа има за цел да ги постави на същото ниво като главния прокурор по отношение на дисциплинарни мерки, но, както отбелязва Венецианската комисия, „предпоставките за отстраняване на съдия и отстраняване на главен прокурор са различни и в проектозакона изглежда се пренебрегва тази разлика.”

Още по-важното е, че според оценката на Венецианската комисия, предложената реформа няма да разреши проблема с липсата на отчетност за действията на главния прокурор, което е основният проблем, идентифициран в решението по делото Колеви. Венецианската комисия също подчерта, че предложението ще направи двамата главни съдии по-уязвими към външен натиск, тъй като, съгласно проектозакона, тяхното отстраняване ще бъде решавано от Пленума на Висшия съдебен съвет, където съдиите са малцинство, а именно 6 от 25. Венецианската комисия адресира поправянето на тези недостатъци като повтори предишните си предложения, фигуриращи в Становище от 2017 г. и в Препоръка CM/Rec(2010)12, които не са имплементирани и до днес.

Ето защо съществуват всички основания да се смята, че приемането на новия механизъм за отчетност всъщност може допълнително да застраши съдебната независимост в България. Трудно е да не се заключи, че новият механизъм за отчетност, официално въведен по препоръка на ЕС, за да предостави повече отчетност от страна на главния прокурор, в действителност може да представлява прикрита атака над съдебната независимост в България.

Повишения на съдии и прокурори

Когато градският прокурор на София беше помолен да разгледа някои пропуснати доказателства по наказателното дело срещу Джок Полфрийман, Софийската градска прокуратура категорично отказа дори да приеме новопредставените доказателства, които противоречат на обвинителния акт и на окончателното съдебно решение: https://bpra.info/otkaz-za-proverka/?fbclid=IwAR2jGotcorcAZJh5EnoNV9LemfgV1oYyh3QXbyNVetlmX9MVPiTRprRxM1g. Прокуратурата много съмнително избира кога да прегледа доказателства или дела и кога не, без да има определени критерии или без дори да дава обяснение всеки път. За да обобщи официалния отказ на прокуратурата, прокурорът заяви, че причината, поради която не е необходимо да се преглеждат новооткрити доказателства, противоречащи на окончателната присъда, е защото вече има окончателна присъда.

Разпределяне на делата в съдилищата

В България се използва софтуер за разпределяне на съдебни дела от 2006 г. Системата наскоро попадна в полезрението на главния прокурор след сигнал от шестима членове на Висшия съдебен съвет: https://www.segabg.com/category-observer/5-neudobni-vuprosa-po-skandala-sluchaynoto-razpredelenie-na-delata.

Външна проверка на софтуера показа, че системата използва остаряла технология, която лесно може да бъде атакувана, тъй като софтуерът не е написан с фокус върху сигурността му: https://www.segabg.com/category-observer/5-neudobni-vuprosa-po-skandala-sluchaynoto-razpredelenie-na-delata. Проверката изброи общо 23 сфери, в които използваната технология е уязвима, 11 от тях се считат за високорискови: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/27/Rez-BCC_22.04.2020.pdf.

Предвид сериозността на тези констатации се повдигнаха въпроси защо главният прокурор е предприел тази проверка едва сега, като се има предвид, че настоящият софтуер е инсталиран като временна мярка и са били идентифицирани проблеми с неговата изправност още преди време. През 2018 г. в доклад на Инспектората на Висшия съдебен съвет се констатират нередности в разпределението на делата около фалита на Корпоративната Търговска Банка в Софийския апелативен съд: https://news.lex.bg/%D0%B8%D0%BD%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B2%D1%81%D1%81-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0/.

През 2019 г. компютърната система подозрително се срина, когато трябваше да се избират съдии, които да разглеждат високопрофилното искане на главния прокурор за повторно разглеждане на предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман: https://news.bg/crime/vks-shte-se-zanimae-sas-sluchaya-polfriyman-na-23-oktomvri.html?fbclid=IwAR1_snUgxp_xu9t8pss41q5c12vNx5ROeKMXaqfW8CjQJWMxHNRVj9JHh4

В първоначалните етапи на разследването, г-н Гешев вече твърдеше със сигурност, че виновниците за установените по-горе недостатъци са съдия Калин Калпакчиев, настоящ председател на Съюза на съдиите в България и бивш член на Висшия съдебен съвет; Христо Иванов, бивш министър на правосъдието (и настоящ политически опонент на партиите, които назначиха г-н Гешев, както и изявен противник на назначението му); и Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд. Това е поредният пример, в който главният прокурор пренебрегва презумпцията за невинност, наложена от българското и международно право, и публично обявява някого за виновен преди окончателното приключване на текущото разследване или произнасянето на присъда. Нещо повече, тримата обвинени от г-н Гешев често са отправяли публични критики към него и методите му, което засилва усещането, че тази криза е използвана като политическа вендета от страна на г-н Гешев: https://www.segabg.com/category-observer/5-neudobni-vuprosa-po-skandala-sluchaynoto-razpredelenie-na-delata.

Независимост (включително състав и избиране на членовете на състава) и правомощия на органите, отговорни за съблюдаването на съдебната независимост (пример: Съдебен съвет)

Висшият съдебен съвет (ВСС) има задачата да контролира работата на съдиите и прокурорите. От всички 25 членове, парламентарно репрезентираните партии избират 11, а други 11 се избират както следва: 6 съдии, 4 прокурори и 1 следовател. Последните трима членове са председателите на Върховния административен съвет (ВАС), Върховния касационен съд (ВКС) и главният прокурор, които винаги се избират след задкулисни политически преговори, което означава, че политически избраните членове имат мнозинство от 14 на 11: https://www.euractiv.com/section/justice-home-affairs/opinion/the-bulgarian-judiciary-explained/. Тъй като ВСС отговаря за назначаването на всички съдии и прокурори, прекомерната политическа квота е сериозна заплаха за независимостта на съдебната система.

Венецианската комисия изрази загриженост, че прокурорите и главният прокурор в частност, са все още осезаемо включени в управлението на съдиите: https://search.coe.int/direktori_of_communications/Pages/result_details.aspx?ObjectId=09000016809933f4. ВСС традиционно се затруднява да защитава про-реформаторски магистрати, особено когато техните позиции не са в съответствие с тези на управляващото политическо мнозинство. Това стана болезнено очевидно, когато през септември 2019 г. австралиецът Джок Полфрийман, осъден за убийство и опит за убийство по време на улично меле през 2007 г., бе освободен предсрочно от състав от трима апелативни съдии. Младежкото звено на националистическата партия ВМРО (http://www.vmro.bg/вмро-внесе-искане-във-всс-за-дисциплинарно-производство-срещу-калинкалпакчиев/?fbclid=IwAR3RweNM2f8U763ThEuAKawrlpY0Y3K01A1iCqj3MEPJtCWBe8Xkw5RLq6c), която е коалиционен партньор на управляващото правителство, поиска разследване на апелативните съдии, докато същевременно се появяваше във всички медии, за да призовава към протести за натиск и атака над съдебната система https://sofiaglobe.com/2019/09/24/judges-on-bulgarias-sjc-concerned-by-tensions-over-palfreeman-case/. Съдебната колегия на Висшия съдебен съвет прехвърли жалбата на ВМРО към Инспектората на ВСС за разследване и, шокиращо, показа пристрастие, като заяви „съчувствие към болката и страданието на близките на жертвата и споделяне на тяхното усещане за нарушен баланс между закон и справедливост”: https://sofiaglobe.com/2019/09/24/judges-on-bulgarias-sjc-concerned-by-tensions-over-palfreeman-case/.

Съюзът на съдиите в България отговори с отворено писмо, критикуващо провала на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в отстояването на безпристрастието и независимостта на съдебната система. Пълният текст на писмото, преведено на английски, е достъпно тук (връзката към оригинала е включена на същата страница): https://bpra.info/en/to-the-members-of-the-judicial-college-of-the-supreme-judicial-council/?fbclid=IwAR3Ayho0h7SnNekRVPxm5gfDtr23IJHdaeHC0wMi2jmtc4mcUYCNCaQ2DwM.

Отчетност на съдии и прокурори, включително дисциплинарни режими и етични норми

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет отговаря за извършването на проверки на съдии, прокурори и следователи за конфликт на интереси, нарушаване на интегритета и накърняване престижа на съдебната система; както и за недеклариране на ситуации на конфликт на интереси. Този орган е силно политически повлиян, тъй като ВСИЧКИ инспектори, както и главният инспектор, се избират от парламента на България. Настоящите (10) инспектори бяха назначени за 4-годишен срок, който изтече на 14 март 2020 г., а срокът на главния инспектор изтече на 9 април 2020 г. Парламентът трябваше да е предприел мерки за намирането на заместници още преди изтичането на мандатите им, но това все още не се е случило: http://www.bili-bg.org/12/889/news_item.html?fbclid=IwAR2Z6JFhhNABOLdxAfYG6uQhwSn9qeOkc7E-IFyHtfSyKogXxBb4Wg0pe0. Предвид вече изтеклия мандат на Инспектората и липсата на действия по назначаването на нов, съществуват опасения, че новите инспектори може да бъдат назначени без надлежна проверка и публичен дебат относно техните квалификации или това доколко са подходящи за тази длъжност. Но след диктаторския начин, по който новият главен прокурор бе назначен, в правителството не изглежда да има много стремеж и желание да подобри прозрачността или да укрепи демократичните структури изобщо. Освен провала си в съставянето на новия Инспекторат, останалата работа на правителството също бе подложена на критика. То не успя да разследва ефективно някои от най-възмутителните скандали, избухнали по време на мандата му, сред които:

Инспекторатът, обаче, не се поколеба да започне разследване срещу съдийския състав, който бе определил предсрочно освобождаване на тогавашния затворник Джок Полфрийман след оплакване, подадено към Висшия съдебен съвет от младежкото звено на крайнодясната антиевропейска политическа партия ВМРО: http://www.vmro.bg/вмро-внесе-искане-във-всс-за-дисциплинарно-производство-срещу-калин-калпакчиев/?fbclid=IwAR3RweNM2f8U763ThEuAKawrlpY0Y3K01A1iCqj3MEPJtCWBe8Xkw5RLq6c. Въпреки че Инспекторатът не установи никакви нарушения, той отложи разследването си с цел да го възобнови по-късно в очакване на съдебно дело въз основа на същите обвинения от главния прокурор: http://defakto.bg/2020/05/02/инспекторатът-отговори-на-де-факто-пр/?fbclid=IwAR3p2mC8KYos0cSOPfh0AJnkQk25ZEsNkeXjk6grAIDuzD-gtrxXAr-CmM4.

Независимост/автономност на прокуратурата

Прокуратурата, изглежда, е силно повлияна, ако не и дирижирана от медиите. Често журналистите предлагат някакви мерки или действия и на следващия ден, въпреки че тези мерки или действия нямат почти никакво правно основание, органите на прокуратурата правят това, което са казали журналистите.

Всички прокурори се подчиняват на волята на главния прокурор, на когото беше позволено да се разпорежда непротивопоставен от сегашното правителство, така че е лесно да се каже, че не съществува автономност или независимост на прокурорите, особено когато разследването или съдебният процес по някакъв начин са свързани с основните политически партии в парламента, включително мнозинството от опозицията.

Значителни събития, които могат да повлияят на възприятието на широката общественост за независимостта на съдебната система

В края на 2019 г. състав от трима съдии определи предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман. Според българското законодателство това решение е окончателно и не подлежи на обжалване, но г-н Полфрийман беше преместен в имиграционен затвор пред погледа на всички, докато ръцете му бяха вързани с въже, под предлог, че не разполага с правилни идентификационни документи. Официално, той беше задържан насилствено без никакво обяснение или процедура и независимо от факта, че всъщност е притежавал валиден австралийски паспорт: https://www.facebook.com/PalfreemanJock/posts/139438564118370.

Скоро след това тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров депозира изключително недопустимо искане към Върховния касационен съд да върне г-н Полфрийман в затвора и делото му да бъде възобновено (на български тук: https://www.prb.bg/media/cms_page_media/Искане%20от%20главния%20прокурор%20на%20РБ.pdf) Съдът, пред който г-н Цацаров обжалва, няма юрисдикция по въпросите за предсрочно освобождаване. В решение № 99/20.06.18 г. същият този съд отказва разглеждане на искане за предсрочно освобождаване на същото основание. Докато очаква преразглеждането, г-н Полфрийман е принуден да остане в България повече от 6 месеца, което разгневи австралийското правителство: https://www.newcastleherald.com.au/story/6430624/jock-palfreemansrelease-is-devolving-into-a-war-of-words-between-diplomats/ и обърка организациите за защита на човешките права: https://www.hrw.org/news/2019/10/09/bulgaria-despite-court-order-australian-still-detained. Дори и официална покана от евродепутат за участие в конференция в Европейския парламент не беше достатъчно основание за г-н Полфрийман да получи разрешение да пътува извън страната: https://www.abc.net.au/news/2020-03-05/coronavirus-thwarts-jock-palfreeman-trip-to-brussels/12027072.

Редица високопоставени политици се опитаха да атакуват предсрочното освобождаване, за да спечелят политически дивиденти: https://sofiaglobe.com/2019/09/20/court-decision-to-release-palfreeman-prompts-political-storm-in-bulgaria/. В отговор, почти 300 съдии от цялата страна написаха отворено писмо до гражданите, в което предупредиха, че всеобхватните заплахи и обиди срещу съдебната система рискуват подкопаването на върховенството на закона. Пълният текст на писмото, преведен на английски, може да бъде намерен тук (линк към оригинала на същата страница): https://bpra.info/en/292-judges-across-bulgaria-have-sent-a-statement-to-the-bulgarian-citizens/?fbclid=IwAR3bSzXUuXCaS4OU1Lxno4nO9v-EFPU-gV6io7VNnpVpSLDiDuCZdNChGrA

Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд, също изрази унищожителна критика към политическия натиск и „медийното линчуване“, на което бива подлагана българската съдебна система. Пълният текст на неговата позиция, преведен на английски, е достъпен тук (линк към оригинала на същата страница): https://bpra.info/en/statement-by-the-president-of-the-supreme-court-of-cassation-in-regard-to-the-case-jock-palfreeman/?fbclid=IwAR1lK2XY4KDGE1Krrg_EyzwubZzxOjAXWbRsnWBSYNwigR-G46f4l6VJqpU.

Друго – моля да се обосновете

Предсрочното освобождаване на г-н Полфрийман се използва за печелене на политически дивиденти и уреждане на стари сметки. Крайнодесните партии „Атака“ и „ВМРО“, и двете бивайки в коалиция със сегашното правителство, организираха протести в София като настояваха г-н Полфрийман да бъде върнат обратно в затвора, а председателят на съдийския състав Калин Калпакчиев да бъде уволнен: https://www.theguardian.com/world/2019/oct/02/jock-palfreeman-to-learn-fate-on-monday-as-parole-sparks-protests-in-bulgaria. Лидерът на “Атака” обяви по същото време, че се кандидатира за кмет на София на местните избори през октомври. ВМРО назначи настоящия заместник-министър на правосъдието, който отговаря за българската затворническа система и който най-често е обект на критики от страна на Българско затворническо сдружение (БЗСР), основано от Джок Полфрийман. Различни членове на сдружението, включително Джок Полфрийман, неколкократно са били наказвани за това, че се застъпват за правата на затворниците в България: https://bpra.info/en/you-stand-up-for-your-rights-but-all-you-get-is-more-repressions/.

Въпреки единодушието на тричленния състав, обекти на нападки за неправилно произнасяне и несправедливост бяха предимно съдия Калпакчиев и в по-малка степен съдия Иванова. Третият член на съдийския състав, чието име почти не се споменаваше по време на целия оркестриран медиен блиц, се оказа дъщерята на председателя на Върховния административен съд, който се смята за съюзник както на г-н Гешев, така и на предшественика му. Твърденията за конфликт на интереси на г-н Цацаров също изглеждат политически мотивирани, тъй като те изцяло се фокусират върху предполагаемите връзки на същите тези съдии с Българския хелзинкски комитет, правозащитна организация, която често критикува българското правителство и по-специално прокуратурата за това, че не защитава правата на хората. Съдия Калпакчиев получи отличие от организацията, съдия Иванова имаше малък принос към годишния доклад за 2016 г., а председателят на организацията представи оценка в подкрепа на искането за предсрочно освобождаване от г-н Полфрийман. Според г-н Цацаров тези факти карат съдиите да са предубедени или да се интересуват от изхода на делото. Другата част на искането на г-н Цацаров постулира, че апелативният съд по делото на г-н Полфрийман е отсъдил с „решение“, а не с „определение“, като по този начин е извършил тежка процедурна грешка, която трябва да бъде поправена от Върховния касационен съд. Този аргумент, обаче, противоречи на широко разпространената практика в българските съдилища и вече е бил опроверган в предишно съдебно заседание от Върховния касационен съд.

Върховният касационен съд не може да се произнесе по същество от близо седем месеца въпреки че по закон делото трябва да бъде решено в рамките на 2 месеца, а предишният Върховен касационен съд се произнася по същия въпрос само за 1 месец. Значителното забавяне на самото решение на съда допълнително подхранва спекулации за това на какъв вид влияние е изложен Върховният касационен съд.

Качество на правосъдието

Достъпност на съдилищата (пример: такси за дела и правна помощ)

90% от лишените от свобода изобщо нямат работа, а около 5% работят без заплащане, но все още има съдии в административните съдилища, които отхвърлят дела от затворници на базата на това, че затворникът не може да плати съдебните си такси. Законово има възможност за правна помощ за затворниците, но тя е толкова трудно достъпна и толкова рядко използвана, че е по-лесно да се каже, че няма такава. Много от случаите, в които би трябвало да спечели лишен от свобода, са отхвърлени на практика, тъй като лишеният от свобода (ищецът) няма законно представителство.

Друго – моля да се обосновете

Не всички, но много съдии в административните съдилища са изключително пристрастни към ищците, когато тези ищци са затворници. Известно е, че съдиите смятат, че някой, който е нарушил закона, след това няма право да се оплаква пред съда и особено да търси обезщетение за лоши условия в затвора. Разбира се, точно обратното е вярно – нарушителите на закона трябва да бъдат научени, че правилният начин за решаването на проблеми е чрез закона и когато настъпи разногласие, правилното място за разрешаването му е в съда. Някои съдии в административните съдилища очевидно не действат професионално и безпристрастно по време на съдебни заседания или при писането на решенията си.

Поведението на прокурорите също е обезпокоително. По-често от прокуратурата смятат, че тяхната работа е да се противопоставят на всички искове и доказателства, предявени от ищците, когато делото е срещу държавата за обезщетение или обжалване на административни решения. Всъщност работата на прокуратурата е да защитава закона, а не държавния апарат.

В тази връзка много прокурори смятат, че тяхната работа е реакционерски да се противопоставят на всяко едно искане или оплакване, подадено от затворник, просто защото ищецът е затворник.

Ефективност на съдебната система

Продължителност на съдебните производства

По делото на Y. срещу България: https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-201350%22]}, решено на 20 февруари 2020 г., Европейският съд по правата на човека установи, че България не е успяла ефективно да разследва твърденията на жертвата на изнасилване. Петицията на ищеца се влачеше в съда от юли 2013 г., което възлиза на период от над 5 години към момента, в който тя е подала искането си в ЕСПЧ през август 2019 г.

През 2012 г. ЕСПЧ призна България за виновна за неспазване правото на живот на Тодор Димов Тодоров: https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-114253%22]} Г-н Тодоров бе убит в съмнителна полицейска операция, водена от тогавашния главен секретар на полицията, а настоящ премиер, Бойко Борисов. По заповед на г-н Борисов са изстреляни петнадесет ракети от ракетен гранатомет срещу къщата, в която г-н Тодоров се е криел сам. Разследване във военния съд не констатира никакви нарушения на процедурата, но ЕСПЧ заключи, че полицията не е зачела правото на живот на заподозрения и през 2013 г. разследването на смъртта на г-н Тодоров бе възобновено: https://balkaninsight.com/2013/03/26/bulgaria-reopens-case-implicating-ex-pm-in-police-murder/. При неофициално изтичане на информация в медиите се разбра, че аутопсията на ексхумираното тяло е доказала, че полицията се е опитала да прикрие истинската причина за смъртта. Официалната версия на полицията беше, че заподозреният се е самовзривил с ръчна граната, но доказателствата показаха, че е бил взривен на парчета и след това изгорен, за да се прикрият следите: https://www.mediapool.bg/deloto-za-smartta-na-chakara-okonchatelnopriklyuchi-news223877.html

Докато прокуратурата уж чакаше окончателна медицинска експертиза, излезе новина, че производството по делото тихомълком е спряно за неопределено време, заедно с едно друго дело, уличаващо отново г-н Борисов, точно докато той се готвеше да стартира кампания за преизбирането си на парламентарните избори през 2014 г.: https://legalworld.bg/38448.prokuraturata-slojila-tochka-i-na-deloto-za-smyrtta-na-chakyra.html#. До ден днешен решението на ЕСПЧ, разкриващо участието на българския премиер в убийство, остава без никакви последствия.

Често използвана тактика на българската прокуратура е да протаква съдебни процеси умишлено, докато срокът им изтече процедурно и по този начин извършителите остават ненаказани, както се случи и със скандалното „Трамвай“ нападение през 2010 г., извършителите на което и до ден днешен остават неосъдени: https://baricada.org/2017/06/06/7-godini-bez-pravosudie/.

Изпълнение на присъди

Нечовешките условия в българските затвори вече са били представени на вниманието на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). През 2015 г. ЕСПЧ отсъди с пилотно решение по делото Нешков и Други https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:[%22001-150771%22]}, което решение все още не е изпълнено. В редица други случаи ЕСПЧ е установявал също така пренаселеност на затворите, лоши санитарни и материални условия, ограничени възможности за дейности извън затворническите килии, неадекватна медицинска грижа и неправомерно продължително прилагане на ограничителен наказателен режим: https://hudoc.exec.coe.int/eng#{%22EXECIdentifier%22:[%22004-3589%22]}. За съжаление, много на брой важни решения остават неизпълнени.

Европейската съдебна мрежа по наказателни дела, която проследява изпълнението на решенията на ЕСПЧ навсякъде в Европа, установи, че към февруари 2020 г. 48% от ключовите решения на ЕСПЧ срещу България не са изпълнени все още: http://www.einnetwork.org/bulgaria-echr. Тази констатация се подкрепя и от Годишния доклад на омбудсмана на Република България за 2019 г. (достъпен на: https://www.ombudsman.bg/pictures/file/REPORT-BG%20mart_2020.pdf?fbclid=IwAR0ScVUC24kdqNs7j7nNF8wVqQbLNp1XyrnOAwDVeWnt8N43L1AVDCk83g). Неофициален превод на английски език на съответната част от доклада може да бъде намерен тук: https://bpra.info/en/annual-report-on-the-activities-of-the-bulgarian-ombudsman-in-2019-pages-229-304/?fbclid=IwAR03x6xFFOH-IGyWFhiiGQ8D8T54U40-HhZicA8Emw2YlvELnpNXNEJ9U1c.

Окончателно решение на апелативния съд от 5 ноември 2019 г. постановява, че надзирателят на Затвор София трябва да гарантира, че всички затворници имат достъп до течаща вода: https://www.facebook.com/BulgarianPrisonersAssociation/photos/pcb.1336722593188452/1336722436521801/?type=3&theater. Въпреки че подходящи мерки трябваше да бъдат предприети в рамките на няколко седмици след решението, към април 2020 г. затворниците в Централен софийски затвор все още нямат постоянен достъп до течаща вода.

Предвид условията в българските затвори: https://bpra.info/en/the-prison-in-pazardjik-city-a-story-from-inside/ и https://www.facebook.com/PalfreemanJock/videos/222548292402370/?epa=SEARCH_BOX, където повече от 10 затворници често споделят малко пространство, няма абсолютно никаква възможност да се спазват насоките от правителството за дистанциране по време на COVID-19 кризата. Освен това българското правителство не предприе никакви стъпки и не обяви никакви мерки за ограничаване на населението на затворите по време на пандемията, например, освобождаване на затворници, осъдени за ненасилствени престъпления или такива, чиито присъди са към края си: https://www.canberratimes.com.au/story/6734396/palfreeman-sues-bulgarian-prison-authority/?cs=14231&fbclid=IwAR3_MYWIr8xVUT2dc7ZjL4vgdx4VjbBG21Q8vL-nkI8ulX4dpSnO3LBdT3Y.

Друго – моля да се обосновете

Въпреки факта, че през 2019 г. Джок Полфрийман най-накрая се сдоби с видео кадри, които бяха от решаващо значение по неговото дело за убийство през 2009 г., прокурорът безцеремонно отказа да възобнови делото: https://bpra.info/otkaz-za-proverka/?fbclid=IwAR13lEk_BgIsSNlmPavmFHOtgLmhL6cwnWPf5Zvazq4t4vDnGxoQ1ezwOXM.

Друга мръсна тактика е очевидна в случая с Ангел Димитров, по прякор Чората, който почина в полицейския арест през 2005 г. от задушаване: https://balkaninsight.com/2007/06/18/bulgarian-police-tried-over-man-beaten-to-death/. След като Върховният касационен съд на България оправда петимата полицаи, замесени в смъртта, ЕСПЧ продължи да отстоява, че правото на живот на г-н Димитров е било нарушено и че обстоятелствата при неговата смърт не са били разследвани задълбочено и безпристрастно: https://sip.lex.pl/orzeczenia-i-pisma-urzedowe/orzeczenia-sadow/77938-11-dimitrov-i-inni-v-bulgaria-wyrok-europejskiego-521571354. Разследването бе възобновено и през април 2019 г. Върховният касационен съд осъди полицаите, участващи в смъртта на г-н Димитров, на 7 години затвор (на български: https://www.svobodnaevropa.bg/a/29893046.html. Главният прокурор поиска решението да бъде отменено: https://www.svobodnaevropa.bg/a/30329810.html и 5-членен състав освободи полицаите от ареста в очакване на повторно разглеждане. Има всяка индикация, че съдът започва повторно разглеждане на делото по същество в пряко противоречие с решението на ЕСПЧ: https://news.lex.bg/%D1%87%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%BC-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8%D0%BB/.

По делото Димитър Митев срещу България ищецът твърди, че е осъден за убийство на основание признание, направено от него в полицията веднага след ареста му през 2006 г., принудително и в отсъствието на адвокат: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-181387. През 2018 г. ЕСПЧ се съгласи, че г-н Митев не е бил подпомаган от адвокат при правенето на признанието, което впоследствие е било използвано за определяне на присъдата му, и че ищецът нито се е отказал от правото си на правна помощ, нито правителството е представило „убедителни причини“, за да оправдае защо не му е била предоставена такава. Решението не е изпълнено все още, включително по отношение на отделните мерки, изискващи разглеждане от съда по въпроса дали нарушението на член 6 (ЕСПЧ) поражда сериозни съмнения относно валидността на присъдата в този случай: http://hudoc.exec.coe.int/eng?i=004-49729. До ден днешен Върховната касационна прокуратура открито отказва да предаде делото на Върховния касационен съд за ново разглеждане, което резултира в незаконно задържане на човек, когото държавата не е признала за виновен.

Антикорупционна институционална рамка – България

Капацитетът на институционалната рамка за борба с корупцията (превенция и разследване/наказателно преследване)

Властите (например национални агенции, органи), които отговарят за разкриването, превенцията, разследването и преследването на корупцията. Ресурсите, които са им разпределени (човешки, финансови, правни и практически ресурси както е приложимо)

Първият председател на Комисията за противодействие на корупцията г-н Пламен Георгиев беше принуден да подаде оставка след сериозни обвинения за придобиване на луксозен апартамент на цена поне три пъти по-ниска от пазарната. Това стана известно в страната като аферата “Апартаментгейт”, в която няколко висши управляващи политици бяха разобличени от журналисти, че са закупили първокласни имоти на цени далеч под пазарната им стойност: https://www.ft.com/content/30083814-5ea0-11e9-a27a-fdd51850994c.

Очевидно заради политически връзки с управляващата партия, г-н Георгиев бе назначен, без никакъв предишен опит, като консул в българското консулство във Валенсия: https://www.bnt.bg/en/a/former-head-of-anti-corruption-commission-appointed-consul-in-valencia.

Лицето, което замества г-н Георгиев като шеф на Комисията за противодействие на корупцията, е г-н Сотир Цацаров – бивш главен прокурор, чийто мандат приключи през януари 2020 г. Г-н Цацаров пое ръководството на орган за борба с корупцията, въпреки лошите резултати на институцията, която оглавяваше в продължение на седем години. Голям брой тежки високопрофилни корупционни дела, започнати от бившия главен прокурор, все още се влачат в съдилищата или производството по тях е спряно, и никой високопоставен служител никога не е осъждан по обвинения, свързани с корупция: https://balkaninsight.com/2019/12/11/ex-prosecutor-general-to-head-bulgarias-anti-corruption-commission/. Освен това самият г-н Цацаров беше замесен в същия скандал „Апартаментгейт“, който принуди г-н Георгиев да подаде оставка от Комисията за противодействие на корупцията на първо място: https://www.occrp.org/en/daily/10393-apartmentgate-bulgaria-s-anticorruption-head-resigns. Изчерпателна критика на политическата обвързаност на Комисията за противодействие на корупцията може да бъде намерена в доклад, изготвен от Българския антикорупционен фонд: https://acf.bg/wp-content/uploads/2019/05/doklad_EN_web.pdf.

Превенция

Рамка за интегритет: правила за оповестяване на активи, лобиране, политика на въртящите се врати и обща прозрачност за публичното вземане на решения (включително обществен достъп до информация).

Законите за борба с корупцията са изключително основни и недоразвити. Много високопоставени политици, министри и хора, ръководещи институции за борба с корупцията, бяха разкрити, че купуват или живеят в луксозни имоти, закупени на само малка част от пазарната им стойност и повечето, ако не всички от тези имоти, са построени и продадени от една и съща развиваща се компания – „Артекс“. Прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията не откриха никакъв конфликт на интереси или нарушения на закона – както беше споменато по-горе, високопоставени хора от Комисията за противодействие на корупцията също са сред основните замесени. Макар вторият по ранг член на основната управляваща партия (Цветан Цветанов) да бе изгонен заради скандала и въпреки че Комисията за противодействие на корупцията и прокуратурата можеха да оспорват получаването на подкуп от лобисти, плащането на по-малко, отколкото е пазарната стойност, за стоки и услуги не е специфично регламентирано като получаване на „подарък“ или подкуп. Въпреки че скандалът накара дори министъра на правосъдието да подаде оставката си, до ден днешен антикорупционните закони и законите за конфликт на интереси не са изменени така, че да регулират закупуването на активи или услуги от държавни служители, министри или политици.

Въпреки че българин е европейски комисар за цифровата икономика и общество (Мария Габриел) от управляващата политическа партия, изглежда България се движи назад по отношение на дигитализацията, което е основен проблем за прозрачността. Много държавни институции, които са длъжни по закон да имат уеб страници с информация относно работата им, права, отговорности и държавни търгове, имат или много лошо създадени/поддържани уеб страници, или изобщо никакви. Например Главната Дирекция за Изпълнение на Наказанията (ГДИН) (националният орган, отговорен за затворите), изобщо няма уеб страница. Повечето, ако не всички държавни агенции, нямат почти никакъв публичен достъп до информация и вместо това хората трябва да знаят предварително, че нещо съществува, за да могат да го заявят. Често държавните институции отказват да предоставят информация, обосновавайки се с очевидно фалшиви причини, след което ищецът е принуден да обжалва отказа в съда, което в някои случаи може да отнеме над 2 години за достигане до заключение. Това е особено голям проблем, когато информацията е необходима и приложима в момента, в който молбата се подава първоначално. Отново ГДИН са печално известни с това, че отказват да предоставят обществена информация.

Предприети мерки за осигуряване на защита на граждани, подаващи сигнали за нередности, и насърчаване на сигнализирането за корупция.

Няма никакви мерки или практика за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, дори напротив – много свидетели на престъпления се страхуват да ги докладват поради липса на вяра в прокуратурата и полицията. Що се отнася специфично до затворите, за всеки затвор са определени конкретни „разследващи полицаи“. Тези разследващи полицаи работят за МВР като идеята е да са независими от Министерство на правосъдието, което ръководи затворите. Въпреки това, тъй като те са разпределени за постоянно в съответните затвори, които попадат в техните юрисдикции, те бързо биват асимилирани от социалната култура на затвора. Това означава, че въпреки че остават официално независими от Министерството на правосъдието, в действителност те се сприятеляват с персонала в затворите, в които са разпределени, което прави обективното разследване на престъпления, извършени от затворническия персонал и затворниците, невъзможно. Почти всяко едно обвинение, подадено от лице в затвора, систематично се изпраща на един и същ следовател, който е разпределен за този затвор. Дори когато лицата, подали сигнала, изпращат жалба до прокуратурата, дали поради мързел или поради корупция, жалбите се изпращат обратно на разследващите полицаи и в почти всички случаи биват отхвърлени моментално. Съществуват дори решения на съда, които намекват за корупция от страна на затворническия персонал, но въпреки това разследване не се провежда.

Сектори с висок риск от корупция в държава-членка и съответните мерки, предприети/предвидени за предотвратяване на корупцията в тези сектори. (напр. обществени поръчки, здравеопазване и други).

Може да се каже, че затворническата система на дадена държава е връхната точка на съдебната система, понеже след като полицията/прокуратурата проведе разследване (тъй като разследванията често се водят от прокуратурата) и съдът се произнесе с присъда, в крайна сметка всичко опира до затворите, в които престъпникът бива изпратен. Има голям фокус от страна на Европа върху корупцията в полицията, прокуратурата, съдилищата и обществените поръчки, но не се обръща никакво внимание на затворническата система. Това е донякъде иронично, тъй като хората се борят да вкарат виновните за корупция в затвора, където те могат просто да подкупят директора на затвора, за да ги освободи, каквато е ситуацията в момента в българските затвори. Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) към Съвета на Европа заяви в своето публично изявление, че „както и се признава от българските власти, корупцията остава ендемична в българската затворническа система. И в трите затвора, посетени в хода на посещението през 2015 г., делегацията за пореден път беше обсипана с твърдения на затворници, които са били заставяни да си плащат за попечителски, административен и/или медицински персонал за много услуги, предоставяни безплатно от закона (например трансфери в затворнически общежития, предсрочно освобождаване, достъп до медицинска помощ, трансфери в болници, снабдяване със стоки, достъп до образование/професионално обучение, работа и т.н.) или за получаване на различни привилегии (като отпуски и допълнителни свиждания или свиждания без прегради). Тази ситуация води след себе си дискриминация, насилие, несигурност и, в крайна сметка, загуба на уважение към авторитета.“ https://rm.coe.int/CoERMPublicCommonSearchServices/DisplayDCTMContent?documentId=09000016806940ef

Всякакви други подходящи мерки за предотвратяване на корупцията в публичния и частния сектор.

Затворниците биват наказвани, ако подадат оплакване за корупция от страна на затворническия персонал. Изглежда държавата предприема единствено мерки за защита и насърчаване на корупцията.

Репресивни мерки

Потенциални пречки за разследване и преследване на случаи на корупция на високо ниво и сложни случаи на корупция (напр. регулиране на политическия имунитет).

Най-голямата пречка за разследването и преследването на корупцията на високо ниво е това, че хората, които извършват корупция на високо ниво, са същите, които назначават и контролират тези, които трябва да разследват и преследват въпросната корупция. Както се казва в поговорката: „Недей да хапеш ръката, която те храни“.

Рамка за защита на журналистите

Намесата на медии в съдебните дела и въпроси е сериозен проблем в България. Няма специфични закони за защита на заподозрени или обвинени от „медийно линчуване“ или „съдебен процес от медиите“. Въпреки че много хора се оплакват, че медиите в страната са платени и не са свободни, истината е, че са дори твърде свободни и няма ограничения за тях да слагат етикети на заподозрени и да използват предубеден и пристрастен език, дори когато няма достатъчно доказателства, за да се повдигне обвинение на конкретния заподозрян. Често срещана практика е медиите да се отнасят към заподозрян или обвинен като “крадец”, “убиец” или “виновен”, дори преди заподозреният да е осъден. Разбира се, това оказва огромен натиск върху съдебната система да се съобрази със сценария, който е бил/е изобразен вече от медиите, независимо дали е правилен или не. В същото време хората знаят, че когато искат да манипулират съдилищата и прокуратурата, най-лесният начин да го направят не е задължително да дават парични подкупи на полицията, прокурорите или съдиите (типична корупция), но да повлияят на общественото възприемане на казуса чрез медийна пропаганда, където, разбира се, информацията не е под същото внимателно разглеждане като доказателствата, представени в съда.

Прокурорите дори депозират статии, написани във вестници, като доказателства по наказателни производства, а миналата година директорът на Затвор София, Десислав Трайков, представи вестникарски статии като доказателства по време на съдебно заседание и те бяха приети от съда.

Много „медийни“ компании, особено ако са на страната на настоящото правителство, публикуват лъжливи и очевидно фалшиви статии както на хартия, така и в интернет и по телевизията, и правят това под фалшиви имена или често анонимно. Ако жертва на медийната клевета заведе иск за обезщетение, медийната компания ще направи дори повече пари от продажбата на истории, свързани със съдебния случай, така че дори и дадена жертва да спечели в съда, лъжата е повторена вече толкова много пъти, че остава в публичната сфера завинаги и медиите/журналистът все пак реализира печалба, дори и след глобите и съдебните разходи по делото.

Други институционални въпроси, свързани с механизмите за проверка на интегритета в работата на институциите – България

Процесът по изготвяне и приемане на закони

Консултации със заинтересовани страни / обществени консултации (особено консултации със съдебната система относно съдебните реформи), прозрачност на законодателния процес, правилата и използването на ускорени процедури и спешни процедури (например, процентът на решения, приети по ускорена/спешна процедура, в сравнение с общия брой на приети решения).

Изключително притеснителна е все по-често срещаната практика за приемане на закони без дори обществото да бъде информирано и следователно без никакво обществено обсъждане. Още по-притеснителна е непрекъснато нарастващата практика на укриване на промени за конкретен закон, когато тези промени настъпват в други закони, които нямат директно отношение. Съвсем наскоро правителството направи промени в законите за управление на затворите без предварително обявяване, без обществено обсъждане и в рамките на закона за държавния бюджет за 2020 г.

Често срещана практика в България е парламентарни членове и министри да предлагат закони почти единствено на база медийно отразяване на определени проблеми. Изглежда, че много закони са изготвени повърхностно и с пропуски, без да е проведена консултация с експерти от въпросната област. След като проектозаконът бъде обявен публично, експертите и гражданското общество трябва да действат много бързо, за да информират хората за опасностите, заблудите и погрешните схващания, които би донесла една такава законодателна промяна. Като цяло в повечето случаи законодателните промени се реализират в отговор на въпроси, които са популярни сред медиите и без да се предвиждат потенциалните проблеми, които такива законодателни промени могат да създадат или задълбочат.

Режим за конституционно преразглеждане на законите.

Въпреки че не е по темата, все пак е много важно да се отбележи с горчивина, че ЕСПЧ е постановил, че затворниците би трябвало да имат право да гласуват, а българската конституция понастоящем забранява това.

Независими институции

Независимост, капацитет и правомощия на националните институции за правата на човека, органът на омбудсмана и органите за равенство;

Държавният орган за “равенство”, Комисията за защита срещу дискриминацията, не показва никаква независимост от държавата при вземането на решенията си. През 2018 г. в комисията постъпи заявление от Джок Полфрийман и към момента през 2020 г. не се е състояло нито едно изслушване. Самата комисия е дадена под съд за дискриминация от заместник-председателя на Българско затворническо сдружение Светломир Нешков. Съставът на Комисията за защита срещу дискриминация също е изключително скандален, тъй като един от собствените й членове, Сабрие Сапунджиева, бе замесена в мащабен корупционен скандал за присвояване на затворнически средства, когато заемаше поста заместник-министър на правосъдието (отговорен за затворите): https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/07/28/3015272_vechniiat_kadur_na_dps_sabrie_sapundjieva_s_poredniia/ Въпреки че присвояването беше категорично установено от тогавашния министър на правосъдието, до ден днешен никой не е обвинен или осъден по този случай. Преди да бъде заместник-министър на правосъдието, г-жа Сапунджиева беше и „експерт“ към Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която впоследствие бе обединена с настоящата Комисия за противодействие на корупцията. Комисията за защита срещу дискриминация се състои от 5 човека, назначени от правителството и 4 от президентството, няма абсолютно никаква прозрачност при назначаването на тези хора и решенията на комисията изглеждат силно политически обременени, особено когато се касае за дискриминация от страна на правителството – същото правителство, което назначава мнозинството от Комисията.

Институцията на Омбудсмана работи добре в рамките на своите възможности, но в някои от докладите, свързани със затворите, беше отбелязано, че правителството винаги игнорира техните доклади и препоръки: https://www.ombudsman.bg/pictures/6428_REZUME%202020%20_FOR%20PRINT_ENG(1).pdf

Достъпност и съдебно преразглеждане на административните решения

Начин на публикуване на административни решения и обхват на съдебното преразглеждане

Никакви административни решения не се публикуват от националния орган, отговорен за затворите – „Главна Дирекция за Изпълнение на Наказанията “. Административните решения се дават само на хартия и когато настъпи промяна в персонала или персоналът и затворниците забравят, административните решения също потъват в забвение, което причинява хаос и корупция. В момента единственото място, където обществото може да види административни решения, касаещи затворите, е фейсбук страницата на Българско затворническо сдружение: https://web.facebook.com/BulgarianPrisonersAssociation/?_rdc=1&_rdr, в която решенията се качват във вида, в който се намират в самите затвори. Както вече беше споменато, много български институции имат или изключително лошо поддържани уеб страници, или изобщо нямат такива, точно както националният орган, отговорен за затворите ГДИН няма никаква уеб страница.

Затворниците също нямат достъп до никакво законодателство, освен това, което затворниците с пари могат да осигурят за себе си. Нито един затвор в България няма юридическа библиотека или база данни, съдържаща законодателство, действащо в момента или остаряло. Затворниците не биват информирани за промени в законодателството, често дори затворническият персонал не е информиран за такива промени. В много затвори администрациите дори използват остаряло законодателство. Затворническите служители също нямат достъп до база данни с административни решения или законодателни промени и се оплакват, че Министерството на правосъдието не им предоставя актуалните закони, отнасящи се до затворите. Дори имаше ситуация, в която затворник бе наказан по член от „Закона за затворите“, който впоследствие се оказа отменен. Директорът на затвора явно не знаеше, че законът се е променил и наказа затворник за нещо, което вече не се считаше за нарушение.

Въпреки че законът, който забраняваше на мъжете в затвора да имат брада и дълга коса, беше отменен през 2010 г., по-голямата част от затворите все още го прилагат и до днес. (прост пример за проблема)

Изпълнение на окончателните съдебни решения от публичната администрация и държавните институции

Въпреки че има законова възможност държавните администратори да бъдат наказани при отказ да изпълнят съдебно решение, този механизъм рядко се използва, ако изобщо се използва. Това означава, че често няма ефективно средство за защита чрез съда. Пример за това е решението на съда, че затворниците трябва да имат постоянен достъп до питейна вода в Затвор Кремиковци: https://www.facebook.com/story.php?story_fbid=1336722593188452&id=336784633182258. Администрацията на затвора просто е игнорирала това съдебно разпореждане и затворниците все още нямат достъп до вода в Затвор Кремиковци.

Както беше споменато по-рано във връзка с нападенията срещу съдебната власт от страна на правителството по повод предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман, МВР незаконно задържа Джок Полфрийман, пренебрегвайки решението на Софийския апелативен съд да го освободи от затвора. Председателят на Върховния касационен съд публикува следното на уебсайта на съда: „Призовавам министъра на вътрешните работи незабавно да се съобрази с решението на Софийския апелативен съд, тъй като до този момент той грубо нарушава правото на австралийски гражданин да се придвижва свободно.” https://bpra.info/en/statement-by-the-president-of-the-supreme-court-of-cassation-in-regard-to-the-case-jock-palfreeman/?fbclid=IwAR1lK2XY4KDGE1Krrg_EyzwubZzxOjAXWbRsnWBSYNwigR-G46f4l6VJqpU, обаче, считано от датата на публикуване (14.10.2019) до текущата дата, Министерството на вътрешните работи (правителството) отказва да се подчини на окончателното решение на съда и възпрепятства Джок Полфрийман да се движи свободно в или извън България. От полицията, която работи за МВР, заявиха, че са получили телефонно обаждане от прокуратурата, в което им е било съобщено „да държат Джок в България“. Тогавашният главен прокурор миналата година публично заяви, че „Джок не е свободен да напусне страната“, като с това безочливо атакува върховенството на закона. Стефан Балабанов, https://www.mediapool.bg/zam-vatreshen-ministar-ot-vmro-obicha-problemite-da-se-reshavat-sboi-news264042.html, заместник-министърът на вътрешните работи от квотата на крайнодясната партия ВМРО буквално каза: „Министерството на вътрешните работи ще изпълни съдебното решение, когато всичко стане ясно.”

Нормативна рамка за гражданското участие

Случва се все по-често, въпреки че има правни прецеденти за противното, съдии в административните съдилища да отхвърлят дела, които обжалват административни решения, като твърдят, че тези дела са недопустими. Джок Полфрийман е обжалвал 3 дисциплинарни административни решения, двама съдии постановиха, че жалбите са допустими, а един съдия отсъди, че не е така. Често срещано при съдебните преразглеждания на административни решения е да има противоречащи си съдебни решения за едни и същи казуси, които биват обжалвани.

Достъпът до съдебни преразглеждания на административни решения остава проблем за лишените от свобода, особено извън София, където юридическата кореспонденция на затворниците системно бива открадната от затворническия персонал. Укрива се както изходящата юридическа кореспонденция, която лишените от свобода изпращат до адвокати или до съда, така и входящата, която бива изпратена до затворниците. Без адвокат не съществува независим начин за затворниците да имат достъп до съдебни преразглеждания на административни решения. Освен това, самите административни съдилища нарушават закона, като изпращат правни документи чрез затвора/имиграционните власти, но те са страна в съдебното преразглеждане и съответно е незаконно да действат като куриер на правни документи, когато съществува конфликт на интереси. В този смисъл решението е просто, административните съдилища трябва да изпращат съдебните куриери да доставят правната поща лично на задържания (в затвора или в имиграционния затвор). Фактът, че административните съдилища в цялата страна не спазват законите за издаване на правни документи, може да бъде обяснен само с мързел и пълно безразличие.